Ако доверието е райската градина, съмнението е буренът.

Ако доверието е райската градина, съмнението е буренът.

posted in: Мотивация | 0

14330091_10154530648424138_7046121015338166322_nКъдето има вяра, има и съмнение. Такъв е законът на дуалността. Ако вярата е светлината, то съмнението е заоблачаването.

 

И аз като всички ни, искам повече светлина в живота си и по-малко трудности.

 

Искам вяра, толкова силна, че да ме кара да чуствам спокойна във всеки миг. Искам да има вяра, която да ме защитава и държи настрана от всичките ми съмнения. Която да ме тласка само към най-добрите решения и чрез която да правя само редното.

 

Но съмнението винаги идва и ще идва. И то е обратното на вярата – то не отваря пространства и възможности, защото ни панира и зъдържа в момента. Съмнението не гледа към светлината, защото чрез нея оцеляваме.

 

Ако доверието е райската градина, съмнението е буренът.

 

А има ли градина, винаги ще има и бурени. Затова е необходима ежедневната работа.

Посяваш семето и поливаш и плевиш през цялото време. Само така ще са красиви цветовете.

 

Същото е и при желанията –  не може единствено да ги  изречеме на глас и очакваме да се изпълнят от само себе си, нали?  Необходимо е да сме наблюдателни, да се доверяваме на интуицията си, да правим крачките, да не спираме …и да носим отговорност, както за успехите си, така и за вярата и съмненията си.

 

Вярата е работата, която вършим, докато чистим бурените на неувереността.

 

И дори когато ги изчистим, бурените се показват отново и отново, но вярата е там, гледа, слуша и работи…такъв е естественият ритъм на нещата, няма нищо статично.

 

Съмненията не са провал. Те са просто подсещане, че е време да подхраним мислите и душата си с повече вяра.

 

И вярата не е нещо, което притежаваме, а това което правим, за да продължим напред.

Фокус, чистене, подхранване… и тогава се превръщаме в самата светлина.

 

От Юлия Атанасова

Leave a Reply