Без тревожност

Без тревожност

posted in: Мотивация | 0

Всеки ден ни носи избор: да практикуваме стрес или да практикуваме мир.

 

Обикновено тичаме след целите и когато ги стигнем те вече не са ни интересни и достатъчни.

 

Обичаме да планираме, да котролираме.

 

Обичаме усещането за изследване и изпълнение на плана безупречно.

 

Това ни кара да си мислим, че някак си всичко си струва.

 

Няма по-удовлетворяващо от следващата цел и да си докажем, че можем да я постигнем.

 

И така времето лети в очакване на следващото, а  сме все така празни и нещастни.

 

Не помня да съм имала много трайни състояния на вътрешен мир в такъв роботски период от живота си.

Липсвали са безгрижните моменти на отсъстваща тревожност какво предстои да правя, омаловажавала съм истинските си приоритети.

Всеки може да изглежда щастлив, безгрижен и спонтанен, но никой не знае какви демони се крият в собствените му мисли.

По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, защото за да победим тревожността и педантичната нужда от контрол, трябва да капитулираме, да се предадем, да се оставим да бъдем.

Това няма нищо общо със седенето и изпращането на писма до Вселената в очакване чудесата за пари, здраве, връзки, щастие да се сбъднат.

Необходимо е само да се будим всеки ден сякаш е последен, да правим най-доброто и да вярваме в себе си и света със спокойствието, че всичко става така, както трябва.

Живот в настоящето е живот, в който ясно съзнаваме какво правим, избираме и ни се случва всеки един момент.

Пълната ни отговорност за себе си отхлабва примката на контрола и очакванията ни към останалите.

Погледът на нещата от високо моментално ни вади от безмислието на ситуациите, в които се вторачваме.

Животът е многолик, а ние сами го принизяваме към конкретни модели.

Тази нова гледна точка помага да се самокритикуваме по-малко, да сме по-мили към себe си, автоматично и към околните. И съвсем естествено идва и приемането –на себе си, на другите, на света. Вече не е необходимо да променяме всичко около нас, за да се чувстваме в синхрон. Хармонията извира отвътре навън. И ако всички малко по малко осъзнаем това, колко различен би бил света.

 

от Юлия Атанасова

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

 

Leave a Reply