Вкусът на живота

Сладкото ухание започва да се усеща в кухнята, припомня ми, че нещо наистина вкусно се пече във фурната. Да, това което успях миналата седмица,  миналия месец, миналата година, бе да събера съставките, за да мога сега да приготвя този вкусен кейк. Продуктите, бъркането, отношението, всичко има значение.

И ако съм достатъчно чувствителна, няма да чакам таймера, за да знам кога е готов, просто ще усетя по уханието. И тогава ще го извадя и отрежа тънко парченце и ще опитам.

По същия начин виждам и собствения си растеж. Печенето на кейк е метафора.  Усещам всичките тези години и работа със себе си, като вкусен кейк. Може да не е е най-красивия, но със сигурност е много вкусен.  Не е прекалено сладък, има вкус на у дома. Носи семената, които съм посявала през всичките тези години.

Будя се рано напоследък. Преди щях да го нарека проблем със съня или че е заради луната, хормоните … но не, напоследък просто обичам ранните утрини. Те са като покана да вляза в кухнята да седна в тишината и да се насладя на себе си спокойствието… свята покана.. покана за мен … извън целия хаос и шум.

Даровете, които получавам тук сега са в резултат на съставките, които съм събирала през годините. Всички тези моменти на израстване, мечтите, болките, които ме срещат днес тук в ранните часове в кухнята.

Пека кейка, чийто пълнеж е от рози и сълзи, молитви и много свършена работа. Пече се в захарта на моята креативност и солта на сълзите ми.

Можех да си купя перфектния кейк, но честно казано не си падам вече по перфектното. Искам  да виждам красотата, която идва от истината и докосването до това място – там дълбоко в мен.

Няма място, където да можем да получим всичко, което желаем. Никой извън нас няма да ни го даде. Няма магазин, от който да си купим наготово  мир и яснота, вяра и надежда. Само нашите души ги носят. Новата рокля може да осигури миг на удовлетворение и чувство за красота, но тя няма да спре дъжда да те намокри и със сигурност няма да ти прави добра компания в нощите на самота и тъмнина. Само силната връзка с душата ни пази от бурята.

И така, гордея се с кейка, който опекох днес. Този, който знам, че заслужавам и който саздадох със собствените си ръце. С избора да съм автентична.

Love, Юлия

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.