Докога ще ставаме, за да се приберем да си легнем и после пак да станем?

Докога ще ставаме, за да се приберем да си легнем и после пак да станем?

posted in: Мотивация | 0

“Не чакайте условията да станат перфектни, за да започнете. Началото прави условията перфектни”, Алан Коен.

 

Страховете ни карат да стоим там, където сме, на познато, на сигурно в зоната си на комфорта. Това най-често избираме и когато сме поставени пред важен обрат в живота.

Чудим се дали да поемем по новия път или да продължим по стария, както си знаем.

Новият е по-атрактивен, но незнаем какво ще се случи.

Стария пък е скучен, изпробван, не е свързан с промяна, вътрешно знаем, че отново ще ни завърти и доведе дотук.

А какво би станало ако в такъв момент вместо да бързаме да решим, не си спомним мечтите си.

Да направим списък на мечтите си.

Да, сега идва ред на онази тежка въздишка и изреждането на още по-дълъг списък от причини защо в момента не можем да си ги позволим. Винаги в момента липсва нещо, пари, време, отпуск, компания … Просто сегашния момент никога не е подходящ.

Чувала съм много хора да казват, когато си уредя жилището, работата ще съм готов за семейство. Както и когато направя кариера, ще си позволя повече пътувания. Защото ако го направим сега идва и списъка с последствията.

 

Със сигурност времето, в което успяваме да опишем мечтите си е много по-дълго от това, за което ще нахвърляме причините защо да не ги осъществим и този с последствията, ако го направим.

Ако пък и тези опровержения не са ни достатъчни, съставяме и трети: какъв е смисъла от това сега? Защо точно сега трябва да бием толкова път, за да видим някое място или да похарчим тези пари? Логически го изпипваме, така че чак сами се плашим как изобщо в началото ни е хрумнала подобна мечта.

 

Ако не сега, кога?

 

В един филм, който гледах наскоро, момиченце зададе следния въпрос на баща си:

“Докога ще ставаме, за да се приберем да си легнем и после пак да станем? Това няма ли да ни омръзне”?

 

Децата усещат инстинктивно машиналния живот, който възрастните водим.

 

Синът на един познат беше казал: “Не мога да ви разбера вас възрастните, на мен времето ми тече толкова бавно, а вашето просто лети”.

Да, ние сякаш непрекъснато прескачаме в бъдещето, да се видим как бихме направили някои неща след години,  без да се замисляме, че някой ден може да съжаляваме, че не сме използвали настоящия момент и не сме ги реализирали наистина.

Позволим ли си да поемем към непознатото, то започва да ни води, и без да се налага да гледаме какво ще е след месеци или години, започват да се случват правилните неща, едно след друго.

Когато се доверим на живота, тогава всичко си идва на мястото. Тогава разбираме, че стария сигурен начин в действителност е много по-тежкия.

Едно упражнение: поемаме дълбоко дъх, когато усетим тишината и спокойствието и чуваме само сърцето си как бие, си задаваме следната поредица от въпроси:

 

Ако не сега, кога?

(обърнете внимание какъв е отговора, който усещате с тялото си: страх от притeснение или вълнение? Желанието по-силно ли е от страха? )

 

Сега правилен ли е момента да предприема нова крачка?

(тук отговора може да е и не, не сега. Без насилие, всичко идва в правилния момент).

 

Как ще се почувствам в края на живота си, ако не съм опитал/а да изпълня мечтата си? Ще съжалявам ли, ще бъда ли тъжен/на или ще съм разочарован/а от себе си?

(ако отговора е Да, тогава е ред да използвате силата на желанието, за да преодолете страха и да направите първата крачка по новия път).

 

Винаги когато сме готови!

 

От Юлия Атанасова

 

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

Leave a Reply