Достатъчно добра

Достатъчно добра

posted in: Мотивация | 0

“Ще продължаваш ли да ме обичаш ако нищо не правя… нищо, за да доказвам, че заслужавам любовта?”

Когато открих дивата, буйна, тъжна и чудна Аланис Морисет, бях на седемнадесет – бях едно малко градско момиче, разкъсвано между световете на големите мечти и многото сълзи, дълбоката любов и обърканата вяра. Текстовете в албумите „Jagged Little Pill“ и „Supposed Former Infatuation Junkie“ ми се струваха плашещи.

Сякаш излизаха от разкъсаната врата на сърцето ми и приземяваха мощните си думи, така че всеки да може да ги прочете и види – през мен.

Песните й ме откриха през лятото, когато всичко беше топло и нежно, югът се разлюляваше в мътната златна горещина … аз свалях прозореца на колата надолу, за да усещам живия вятър как разбива морската сол в косите ми… пеех си: “What’s the matter Mary Jane, had a hard day?” и “Isn’t it Ironic, Don’t You Think?”

И после се появи и баладата, която буквално ме разплакваше дълго в тъмното …

 

„That I would be good even if I did nothing

That I would be good even if I got the thumbs down

That I would be good if I got and stayed sick

That I would be good even if I gained ten pounds“

-Alanis Morissette, That I Would Be Good

 

„Че ще съм добра дори ако не съм направила нищо

Че ще съм добра, дори когато палците ми сочат надолу

Че ще съм добра, дори, ако се разболея

Че ще съм добра, дори, ако кача пет килограма“

– Аланис Морисет

Пеех и плачех на тази песен цяла година, превъртайки касетката отново и отново.

Добра ли съм или не съм? Мога ли или не мога? Ще се справя ли или не? А ако не се справя?

Ще бъда ли достатъчно добра дори ако не се старая толкова.  

Някои от нас не знаят как да получават, без да се постараят преди това, нали?

Идеята да се отдръпнеш, да пуснеш, да кажеш „не“, да кажеш „да“, да знаеш как и кога.. препускането в непознатото и тишината могат да бъдат ужасяващи. По-лесно е да се следват морковчетата на любовта, които ни се подават и да ги гоним, да ги печелим, да се поизморим. Старанието и свършеното ни карат да се чусвстваме добри. Те ни поставят на място. Следване… Тихо следване… дори отвътре да умираме да зададем въпроса, който душите ни крещят: “А все още ли ме обичаш, ако?”

И докато не открием съкровището на собствената си достатъчност, винаги ще питаме: Все още ли ще ме обичаш, ако излъжа? Все още ли ще ме обичаш, ако се омъжа за някой, когото не харесваш? Все още ли ще ме обичаш, ако покажа слабостта си? Ако вярвам в различното от теб? Ако избягам от училище? Ако сгреша? Ако съм себе си?

Ще продължаваш ли да ме обичаш ако нищо не правя…нищо, за да доказвам, че заслужавам любовта?

Днес вярвам , че е време е да се спрем да се страхуваме от този отговор. Научих се как да се отпускам в нежните и мистериозни пътища на любовта – към света, към себе си, към другите. Престанах да се стремя. И в тази почивка, от дълбините се появи една нова сила.  Да чувам нежния шепот на вътрешния си глас, който ме води по пътя към целостта и блестящата истина.

 

Все още плача, когато слушам Аланис и тази песен, но като че ли сълзите са на малкото седемнадесетгодишно момиче, което днес вижда през мен, учи през мен и за разлика от тогава – питащо, днес … СИЯЕ.

 

Love,

Юлия Атанасова

 

За повече положителни и вдъновяващи мисли, заповядай с мен в ТОВА ОНОВА безплатно ТУК – с регистрацията получаваш безплатно и книжката ми „Аз съм радостта“

 

 

Ако темите за жените в бизнеса и продажбите ти е интересна, близка, каня те – Стани част от затворената група The World Of A Sales Woman във Facebook ТУК

 

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

 

Leave a Reply