Защото ако не сега, кога?

posted in: Мотивация | 0

Наскоро сама се хванах, че дори когато ходя на фитнес слагам малко грим , че го слагам сутрин и така чак до вечерта. И през лятната ваканция малко фон дьо тен и малко спирала, и малко гланц за устни…

Един навик, който когато осъзнах моментално ме върна към нуждата да си припомня, че обичам лицето си такова каквото е. 

Не ме разбирайте погрешно, все още обичам грима. За мен той може да е и моята броня и любимо разкрасително занимание. Но също така излизам от чувството, че е нещо от което се нуждая нон стоп.

Сега е момента да се прегръщам такава каквато съм и да се чувствам чудесно в собствената си кожа.

Защото ако не сега, кога? 


Love, Юлия

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.