Като заета жена, преди живеех на сандвичи, чипсове, кафе и още кафе. Това не беше най-добрата диета, но по това време нямаше кой знае колко време за отдаденост. Имаше един момент в живота ми, преди около 5 години, когато развих това уважение към собственото ми тяло, когато наистина го приех като храм на душата ми. И тогава и здравословното хранене и готвене се появиха естествено.
Има нещо различно в кухнята и енергията, която е там. Да съм в това пространство ме преобразява. Сякаш поставянето на престилката ме свързва с друга част от мен. Този простичък акт ми помага да пренасоча мислите си, да съм аз, да съм съзнателна и присъстваща.
А не е ли точно за това и храната? Използваме храната, за да се грижим за другите, когато са болни или имат лош ден. Когато е появи ново бебе, всички близки на майката се събират заедно, за да се уверят, че тя и останалата част от семейството са нахранени. Празнуваме с торта рожденните дни и сватбите. Толкова голяма част от свързването ни с близките ни става чрез храната.
И се уча, че, когато готвя за другите, не става дума за съвършенство, а за любовта, която е в сърцето ми, докато подготвям храната.
Love,
Юлия Атанасова
*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.
