Споделено за щастието с Димитър Павлов

Споделено за щастието с Димитър Павлов

Прочетох доста представяния за Димитър Павлов. Не мога да кажа дали хората разпознават повече лицето или гласа му, но със сигурност това е чувството му за хумор, с което лично за мен е уникален.

Да, в момента води сутрешния блок на Меджик ФМ , преди това на Ретро радио, бил е водещ и в Евроком, различни предавания в Би Ти Ви …

Каквото и да прави обаче, на преден план винаги е радостта, която носи. Сутрин, буквално, се смея от сърце, докато го слушам по радиото в колата си и …  с глас, минувачите са се заглеждали да видят какво става тук сега, то редно ли е така, госпожице? Сещате се.  В тази връзка, спомних си, когато си правихме експеримент с един приятел – вървим по улиците и си говорим и се усмихваме, а щастието е енергия, усеща се … и всички пешеходци около нас ни гледат изумено – нормално ли е да си щастлив? Явно хората тук не са свикнали да се изявява по-често хубавото и по-прието е да си тъжен или сериозен. И големият астролог Гал Сасон сподели същото в едно интервю пред наши медии наскоро  “Само не мога да  разбера на българите какъв им е проблема” бяха думите му.

Затова смятам, че хора като Димитър Павлов са истински подарък за обществото ни. С чувството си за хумор казва и много сериозни неща и ни спасява от възможността да се вземем прекалено на сериозно.

И да, точно благодарение на него, независимо в какъв период  или музикална тоналност съм била – минор, мажор…., много дни  са ми започвали точно така – с усмивка! Плюс екстра плюса, че заедно с него слушам и любимата ми група на живо – единствения водещ, който излъчва в ефир толкова много концертни изпълнения на Depeche Mode.

Тези дни си мислех и за разликата между щастието и радостта. Щастието е като набъбващите мехурчета – възхитително, неизбежно и мимолетно. А радостта – тя е кислородът, винаги присъства.

И така поканих го да участва  неслучайно в “Споделено за щастието”, защото и той е като кислорода – буди радост и когато вижда усмивките на хората, това го кара да се чувства добре.

Автор Юлия Атанасова

 

МИТКО, В ЕДНО СВОЕ ИЗКАЗВАНЕ СПОМЕНАВАШ, ЧЕ С РАБОТАТА СИ СЕ СТАРАЕШ ДА ПОМОГНЕШ НА ХОРАТА ДА СЕ ПОЧУВСТВАТ ПО-ДОБРЕ. МОЖЕМ ЛИ ДА КАЖЕМ, ЧЕ ТОВА Е ТВОЯТА КАУЗА?

Ами странното е, че това е невъобразимо клише, в което обаче вярвам искрено. Аз наистина смятам, че сутрин трябва човек да се събуди с усмивка и ако мога да допринеса малко поне, се чувствам много добре. Може и да звучи егоистично или нарцистично дори, но вярвам, че мога да усмихвам сутрин и това е една от причините каквото и да правя, винаги да се връщам в радио. Не е чесане на его, защото аз нямам обратна връзка и не общувам със слушатели. Казвал съм си, че вече ми е рутина всичко това, но докато ми се получава веднъж седмично и аз се смея като тиква на неща, които правя отдавна, то значи още има смисъл. А когато един човек е искрен и в смеха и в болката си, мисля че се оценява. Аз не лъжа слушателите си и мисля, че те го знаят.

 

ЛЕСНО ЛИ СЕ БУДИ УСМИВКАТА У ХОРАТА?

Не зная.  Зависи от хората. Зависи от момента и прочее. Има много „зависи.“ Но усмивката обикновено се провокира с друга усмивка. В този ред на мисли, може би „да“.

 

КАКЪВ Е ТВОЯТ НАЧИН, КАК ГО ПОСТИГАШ?

Ами, аз нямам  рецепта. А и не разбирам за работа или личен живот ме питаш. В общи линии не е нужно човек да се прави на шут, каквато философия изповядват много телевизионни лица. Просто да си искрен и да се забавляваш. И да се усмихваш. Това се предава.

 

ТИ КАК ПОДДЪРЖАШ ДОБРОТО СИ НАСТРОЕНИЕ?

То при мен си е просто винаги така. Звучи малко като на амфети все едно съм, но е факт. Освен случаите, в които нещо ми е криво, но пък бързо ми минава. Нямам рецепти. Това, с което се занимавам също много ми помага. Натоварва понякога, когато хората са свикнали да те виждат усмихнат и не могат да възприемат обратното. А и аз се уморявам. И прочее.

 

КАКВО ТЕ МОТИВИРА?

Това, че искам да постигна няколко определени неща. Не ги гоня на всяка цена. Но те ще се случат. Просто го знам. Иначе на моменти губя мотивация. Уморявам се от непрекъснатото убеждаване на някакви тикви, че това трябва да е така, защото просто трябва да е така. Защото го знам, че трябва да е така. Но това е положението. Ето в такива ситуации губя мотивация и ми идва да отсвиря всичко и да си отворя бар.

 

КАКЪВ ИСКАШЕ ДА СТАНЕШ КАТО МАЛЪК?

Вече нямам спомен, честно. Със сигурност пожарникар, партизанин, футболист и най-вероятно тираджия и боклуджия.

 

А КАКЪВ НЕ ИСКАШЕ?

Фашист :)))))))

 

КОЯ ДЕТСКА ПРИКАЗКА СПОРЕД ТЕБ ВЪЗРАСТНИТЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРЕПРОЧИТАМЕ ПО-ЧЕСТО?

Аз имам много любими. Не мога да се спра само на една. Всичко на Хаим Оливер, което е за деца, Пипи, Том Сойер, партизанските няма да ги пиша :))))))))))))))))

 

НЕОБХОДИМО ЛИ Е ДА СМЕ МАЛКО ЛУДИ, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ?

Аз съм си много добре :))))

 

ЗА ТЕБ ЩАСТИЕТО Е?

Море. От скоро и да ми се ухили синът ми.

 

ВЯРВАШ ЛИ В МЕЧТИТЕ?

Да. Доколкото имам сили да ги постигна. Че моите са толкова разнопосочни понякога, че се чудя колко живота ми трябват.

 

КАК ЗАПОЧВА ДЕНЯТ ТИ?

Обикновено ставам към 7 часа, мия си разни части от тялото и зъбите, обличам се и тръгвам за радиото. Ако е уикенд правя същото, но един час по-късно.

 

КАКВО ПРАВИШ, КОГАТО СИ ПРЕТОВАРЕН ИЛИ ПОД СТРЕС?

Отивам до морето.

 

КОЕ ТИ НОСИ ЧУВСТВО НА ПЪЛНОТА?

Когато съм удовлетворен в работата си, нещата се движат напред и семейството ми е здраво. Обаче, аз рядко се оставям сам на спокойствие. Вечно нещо се ръчкам сам, и спокойствие няма :))

 

Снимка източник: http://www.magicfm.bg/

Leave a Reply