Искам, искам, искам..

Мечтите ми са, като музика, която пиша и изпълнявам. Моят концерт на живо. Подавам нотите, после излиза звука и ако не ми хареса променям нещо малко, за да го подобря… импровизирам.

А най-добрата импровизация е в акомпанимента на много веселие и купон. Тогава не мисля, просто чувствам и сякаш някой друг движи пръстите ми на пианото. Казвам си: Леле… това как стана толково добре!

Като се фокусирам твърде дълго върху грешната нота започвам да се дразня,  губя лекотата…зациклям, касетката започва да влачи.

Вибрацията чезне.

Разбирам защо нявсякъде ни повтарят, че сами градим живота си, че което мислим това става, че трябва да се наслаждаваме на пътя……

 

И още нещо – най-важното:

Защо желая това, което желая?

 

То ще ме направи ли по-добра, ще помогне ли да бъда това, което искам и да водя живота, който искам? Ще създаде ли добро за хората около мен?

 

Искам Искам Искам…Но по-интересното вече е защо го искам?

 

Love,

Юлия Атанасова

 

Ако темите за жените и хармонията ти е интересна, близка, каня те – Стани част от затворената група Woman Vibe – Живей.Твори. Повтори – във Facebook ТУК

 

 

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

Leave a Reply