и тогава обичаме…

и тогава обичаме…

posted in: Мотивация | 0

Попадна ми една статия на Норбеков за любовта към себе си. Ако не обичаш себе си няма как да дадеш любов, казва той, и ако тенджерата ти е празна няма как да нахраниш някой друг.

Странно нещо е любовта към себе си. Повтаряме сами на себе си колко се харесваме в тези форми, с тази си лудост, а в същото време все хвърляме по едно око зад ъгъла в очакване някой друг да ни каже колко харесва формите и лудостта ни. В търсене на уравнението ако аз се обичам значи и ти ме обичаш. Очакването.

Тази любов така ни ръзбълбуква всички хора. Вечният трепет, вечното търсене на чуждата любов. Красива, неудържима, неразбрана любов.

Копаем доказателства, прелистваме сцени от миналото, за да извадим причини заради, които да се заобичаме. Да и това не е лошо. Да си направим списък на нещата които сме, които сме свършили, които сме постигнали….. Но да обичаме себе си не е ли просто да обичаме себе си заради себе си. Заради нашето си пламъче, магнитче, сила, уникалност, с които сме се появили на този свят.

Работата в посока обичам себе си винаги е важна, защото да мразиш себе си е ад. А и това е мотивация – да извадим сами себе си от ада и да си подарим един купон сега, днес, веднага, защото времето …. то си лети, минава. Лесно е – живей, радвай се на това което имаш сега, с този който е до теб сега, без да мислиш какво можеш да имаш утре, то ще си дойде…

Но целта обичам себе си може да създаде и едно фалшиво усещане за такава любов. Ако така се обикнем, че ни домързи да се променяме и решим, че изобщо няма нужда да се променяме.

Ние се променяме, ние се развиваме всеки ден, ние сме други всеки ден, а тази промяна говори много повече за истиниската ни любов към самите нас, защото когато се променяме значи, че гледаме навътре, не опитваме да променяме другите, а работим върху нас.

Такава е истинската себелюбов. Да се научим да се надграждаме, разширяваме, да ставаме по-добри, по-обичащи.

А се объркваме с цялата тази любов. Лутаме се – да обичаме себе си, другите, в илюзии, привързване, раздели, минало…. толкова сложно чак на моменти.

А може да бъде и много просто, защото не сме ли всъщност ние любовта? Нашите души, тела, енергия са любов и светлина, то тогава не сме ли ние тази любов днес, и сме били любовта вчера и така ще бъдем любовта завинаги….

Затова защо не я караме по-леко и не се радваме на себе си независимо от всичко, дори да не ни харесва каво мислят другите за нас….важно е как самите ние се движим в този свят и как позволяваме на живота да протича през нас, доколко изразяваме собствената си магнетичост, красота, сила, любов, свещено аз.

И тогава обичаме…..

Аххх

От Юлия Атанасова

 

 

Leave a Reply