Всички имаме гласове в главите си, които ни казват какво да правим. „Избери мотивиращия“- ни съветват хората:
Усети страха и го направи въпреки всичко!
Избери да светиш!
Прави това, което обикновените хора не правят!
Без болка няма напредък!
Открий пътя, не оправданието!
Мечтай смело!
И наистина няма нищо нередно в тези твърдения. Философски, всяко едно от тях съдържа универсална истина.
Но! Както във всяка една комуникация ТОНЪТ прави разликата. А тона, с който се обръщаме към себе си е най най-важния.
Вътрешната ни мелодия е определяща.
Вашият мотивационен глас крещи ли ви или ви шепне? Окуражава ли ви или ви принизява? Подкрепя ли ви или се опитва да ви изплаши?
Ако ви говори, както най-добрият ви приятел, честито! Можете да спрете да четете дотук.
Но, ако ви крещи – без значение какви са думите, тогава обърнете внимание на следното:
Понякога е добра идея да се изправиме пред вътрешния си глас и да му кажем: “Спри да ми крещиш!”
Това е.
Да му кажем: “Говори ме нежно, мило, подкрепящо, днес имам нужда да ми шепнеш” ….или …”днес искам да ми изпееш любимата балада и да си мил с мен”.
Защото иначе можем да си тананикаме същите химни до безкрай:
Давай, можеш!
Сън спомени не прави!
Никога не се отказвай!
Но! Пейте ги от сърце, а не от липса на душа.
Вътрешната мотивация е двупосочен разговор, не диктовка.
И с правилния тон, тези твърдения тогава ни помагат да ставаме по-силни.
Да сме мили към себе си е мега мотивация!
Love,
Юлия Атанасова
*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.
Leave a Reply