Как изгряваме?

Как изгряваме?

posted in: Мотивация | 0

Видях една фотография онзи ден, която наистина ме плени. Беше на две жени – едната плачеше, а другата държеше лицето й.

Усещането, което изпитах от тази снимка:

 

Трябва да сме силни заедно

Трябва да се държим заедно

Можем да постигнем всичко заедно

Да продължаваме да вървим напред

Аз съм тук с вас, вие сте тук с мен.

Не сме сами.

 

Гледам тази жена как държи лицето на другата и вярвам, че всички ние сме тези две жени едновременно. И затова бих искала да ви насърча и приканя да подхранвате и двете жени в себе си. Те живеят във вас, живеят и вътре в мен.

 

Ние сме и скърбящи и силни

Ние И се подхранваме И вършим работата

И дишаме и издишваме..

 

Четох някои свои по-стари текстове в блога. Беше сякаш разглеждам стари снимки. Стори ми се толкова отдавна, почувствах надеждата в мен от онова време.

Все още пазя надеждата, но се чувствам във времето, в което жиевем сега  – заобиколена от това, което се случва по света, нещата които правя и които хората около мен правят, всичко с което се занимаваме, всичко което се случва – наистина  много държим в себе си. И аз самата усещам износването, тежестта, умората.

Споделям го, защото съм сигурна, че мнозина се чувстват по същия начин. Случва се толкова много и виждаме толкова много от това, което се случва. Виждаме го по нов начин, защото можем да проследим всичко в социалните мрежи,  новините и интернет. Понякога даже ни идва прекалено…

Искаме да сме състрадателни. Аз искам. Искам да бъда полезна и внимателна и щедра и да намеря начини да подкрепям и помагам. И после идва това дълбоко чувство, че трябва да пазим стабилността си и да поддържаме светлинката вечно, така сякаш животът ни зависи от нея. Защото умората е там – за всички ни.

И влизайки в този месец, чувствам, че имам нужда от повече дисциплина, посока, фокус и яснота. Нуждая се от план… от възход.

Като жени носим толкова много. Така състрадателни сме, така грижовни и толкова много усещаме и чувстваме.

Усещаме бремето на този свят в сърцата си и го носим на гърбовете си. И толкова важно е да се грижим за себе си точно сега и наистина да се подхранваме. Опитвам се да откривам начините, на които да мога да се опра. Част от тях:

 

Медитация

Ранно ставане , за да ми стига времето

Добра храна

Добър сън

Движение и грижа за тялото

Свързване с осъзнати личности в живота ми

(Всичко, което обикновено излита през прозореца, когато сме под напрежение или притеснени)

 

Можем. Можем да продължим напред. Можем да се погрижим за себе си, да бъдем и безстраши и меки, и изящни и силни, и верни и цялостни. Можем да бъдем всичко!

Просто трябва да знаем кога да се оттеглим и да си починем, и кога да направим крачката напред. Като в танца, нали?

Този свят се нуждае и от теб и от мен.

От нашите грациозни воини. И ниe ще се изправим, защото ако не го направим ще позволим на мрака да спечели.

 

Как изгряваме?

Като продължаваме да светим

Да слушаме

Да действаме

Да даваме

Да се свързваме

Да се стремим към растеж

Да се изправяме пред собствените си проблеми и ситуации

Да продължаваме напред.

Защото…

Светът се нуждае от нас.

Love,

Юлия Атанасова

 

 

Ако темите за жените в бизнеса и продажбите ти е интересна, близка, каня те – Стани част от затворената група The World Of A Sales Woman във Facebook ТУК

 

За повече положителни и вдъновяващи мисли, заповядай с мен в ТОВА ОНОВА безплатно ТУК – с регистрацията получаваш безплатно и книжката ми „Аз съм радостта“

 

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

 

Leave a Reply