Когато завистта изчезне, ще имаш повече време за своето величие и придвижване напред

Когато завистта изчезне, ще имаш повече време за своето величие и придвижване напред

posted in: Мотивация | 0

От клетките до пръстовите си отпечатъци, всеки един човек е уникален.

 

Представяш ли си как откакто свят светува, тук на тази планета има само един, като теб – неповторим, оригинален, забележителен, несравним ТИ?

 

ДА. И Е ИСТИНА.

 

Ролевите модели ни помагат. Понякога. Когато ни се замъглят фаровете, докато преследваме мечтите си. Те са доказателството за нас, че можем и за издържливостта и магията. Но стоенето прекалено много на този терен е опасно.

 

Чувала съм многократно хора да казват: “Искам да стана, като…”.

 

А защо просто да не си най-добрата версия на себе си?!

Трябва да се отворим за смелостта на бъдем нищо друго освен себе си, ако искаме да разберем за истинската сила.

Сравнението е лудост.  Защото докато гледаме навън пропускаме да греем с най-големия си потенциал и истина и докато сме го правили е можело вече да имаме всичко, което сме си желали.

Можеш ли да сравниш снежинката със снежинка и да избереш коя е по-красива и уникална? Не, и двете са красиви и уникални, нали?

 

Сравнението е банановата кора, която често ни подхлъзва към завистта.

 

А завистта хаби енергията ни, която може да бъде вложена в постигане на това, което искаме или подобряване на това, което вече имаме. Като капан е.

Докато съм гледала навън, в един момент осъзнах, че съм се карала да искам неща, които дори аз самата не искам от душа – не са моето, но съм ги искала. Гледала съм навън и съм си казвала, каква успяла певица, защо и аз не съм като нея? Но защо да съм като нея? Аз искам ли да ходя по турнета нон стоп, да пея и танцувам по 18 часа на ден, да рапетирам ден и нощ, да нямам личен живот и т.н. и т.н.? А какво всъщност искам? Ами не е било това, определено, но съм си губила времето докато съм си мислила, че искам да бъда нещо друго вместо това да вървя в посока на това, което наистина копнея.

Това, че друг иска нещо друго, няма нищо лошо. Но вместо да гледаме как другите следват желанията си, защо не спрем да гледаме и не започнем да реализирам своите?

 

Схващате ли ми идеята?

Вместо да изразяваме собствената си креативност и изобретателност, гледаме навън… какво гледаме?

Филм, театър,изложба….?

Гледаме…

но не участваме!!!

 

… Това осъзване за всеки от нас е много важен етап. Повярвайте ми. Защото колкото и да ни харесва нещо, което другите имат или правят, с това освобождаване и разбиране вече можем да им се зарадваме истински, без да искаме тяхното, без да им завиждаме и едновременно да си вървим по своя път. Изчезва и самосъжалението: защо на другите се получава, а на мен не? Как така те са станали такива, а аз не? Защо те не ми дават това, което аз искам, а се занимават единствено със собствените си планове…..?

 

И ето две упражнения, които трябва да се превърнат в навик –  за да спре самосъжалението  и да се разтопи завистта:

Първо, вместо да се сравняваш, си представяй. Представи си себе си, чувствайки се така, както би искал да се чувстваш – успешна, брилянтна, артистична, земна, свързана личност. Това е. Не се поставяш в позицията на повече или по-малко от другите. Просто си даваш позволение да искаш това, което искаш – споменавала съм го и преди това позволение, но ще продължа да го правя, защото е важно.

И второ, благослови хората, на които завиждаш. Тези богатите, с фигурата на модел, влюбените, влиятелните хора. Бързо преди да си изрекъл отново: “Искаше ми се да имам това…” кажи: “Изглеждаш чудесно…възхищавам ти се!”

 

Когато завистта изчезне, ще имаш повече време за своето величие и придвижване напред!

 

От Юлия Атанасова

Leave a Reply