Лекотата

posted in: Мотивация | 0

Лекотата е спокойна, лекотата диша, лекотата слуша, лектотата разбира, лекотата признава момента – както на болка, така и удоволствие, лекотата позволява и създава пространство, лекотата тече с потока на настоящето.

В нашия съвременен свят хората се движим бързо, съсредоточаваме се върху резултатите и често се затваряме към собствените си емоции и сетива. В отговор на това с право чувстваме нуждата да се предпазваме, да смекчаваме болката и страданието. И в тази парадигма можем да се вземем и за силни, завършени, властни, но изпитваме ли толкова удоволствие, колкото ни се иска? Съществува един елемент, наречен лекота, за който е необходимо да сме умишлени, когато я каним и й отваряме време и пространство в живота си.

Какво е лекотата?

Лекотата е спокойна, лекотата диша, лекотата слуша, лекотата разбира, лекотата признава момента – както на болка, така и удоволствие, лекотата позволява и създава пространство, лекотата тече с потока на настоящето.

А кои са вътрешните качества, които ни даряват с това състояние на лекота?

Доверие

Уязвимост

Приемане

Смирение

Позволение

Състрадание

Ако това звучи като състояние, което бихте искали да преживявате, тогава защо мислите, че не сте в състояние да чувствате лекотата по-често? Установих, че е така, защото държим страх да изпитваме собствените си чувства, без да можем да контролираме – тях и всичко което се случва с нас. Съществуват несигурност и страх от това да сме такива, каквито наистина сме, и недоверие че сме достатъчни. И преди да се насладим на релаксацията, обикновено се чувстваме неудобно.  Точно когато лекотата ни докосне и решим да се потопим в нейния парфюм идва това чувство, че не правим достатъчно.

Природата на лекотата е скрита във възприемчивостта ни.

Възприемчивостта е различна от пасивността. Чрез нея активно приемаме, активно позволяваме. Да избираме сами лекотата е сила, но в никакъв случай не е акт на подчинение  – на хора и събития. Тя е връзката ни с универсалната енергия, чрез която всичко се филтрира  и проявява в живота ни, така че това, което получаваме е точно това, което е предназначено за нас. И благодарение на тази връзка  можем да бъдем и сензитивни и леки и да се чувстваме защитени.

Иронията е, че се противопоставяме да бъдем леки и да разкриваме чувствителността на душите си и кои сме, за да се чувстваме сигурни, а всъщност лекотата е тази, която ни осигурява най-голяма защита, любов и радост. Безкрайното, божественото, Вселената ни защитават най-много, точно когато сме невинно уязвими, така както инстинктите хората и природата новороденото, което не може само да се защити.

Лекотата е фокус

повече навътре към вътрешния свят, отколкото към външния. Развиваме вътрешния, за да създадем външния. Ето защо е толкова Ин (женствена) тази енергия и често я усещаме чужда в съвременния свят на постоянното действие и това ни кара да се чувстваме несправили се, недостатъчни, неценени. Но когато ценим вътрешния си свят, външният свят ни подкрепя и отразява. Вътрешният свят е мястото, където се изгражда нашето себеуважение. И това, което развиваме отвътре, е нещото, което никой не може да ни отнеме отвън. Кое е по-сигурно и истинско от това?

Когато не сме се развили отвътре навън, по-познатото положение, което заемаме е зад твърдата обвивка на защитата. Слагаме наметало на напрежението и маската за протекция, която да скрива истинските ни емоции, за да се чувстваме в безопасност. И макар и да мислим, че си помагаме, тези воали само отнемат от енергията ни и ни уморяват. Да, напрежението не е най-доброто място от което да реагираме или да се предпазваме. Дори  в бойните изкуства, има известно количество мекота, която поддържа спокойствието. Когато  сме прекалено напрегнати, губим енергията си, ставаме по-бавни, хаотични.

Затова още едно предимство да избираме енергията на лекотата е че нашите избори и решения са по-точни и ясни.

„Да си мек е сила“ – Рупи Каур

Вътрешната  сила и връзката ни с универсалната енергия са част от нас и могат да бъдат развивани и разкривани. И двете започват с доверие към себе си и себеуважение. Затова помагат всички упражнения за вътрешна увереност – независимо дали ще е тихото време, прекарано със себе си, физически упражнения или повтарящи се утвърждения всеки ден. И после идва вярата, че съществува нещо по-голямо от нас, вярата че заслужаваме подкрепа и любов.

Лекота е да сме наясно, че картината е по-голяма отколкото излежда на пръв поглед. Лекотата е да знаем, че ако нещо не се получи, ни чака друго зад ъгъла. Лекотата е допускането да правим „грешки“, да сме креативни, уязвими, да опитваме нови неща. Лекотатата е желанието за живот. Лекотата е да познаваме и приемаме себе си. Лекотата е способността ни да изпитваме радост. Лекотата е знанието, че сме космически същества, създатели на живота си и разполагаме с всички неограчени ресурси, за да го постигаме.

Love,

Юлия Атанасова

 

 

Ако темите за жените и хармонията ти е интересна, близка, каня те – Стани част от затворената група Woman Vibe – Живей.Твори. Повтори във Facebook ТУК

 

 

За повече положителни и вдъновяващи мисли, заповядай с мен в ТОВА ОНОВА безплатно ТУК – с регистрацията получаваш безплатно и книжката ми „Аз съм радостта“

 

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

 

Leave a Reply