С лъчи от лекота

С лъчи от лекота

Юни е прекрасен месец.

 

Месец на цветята и слънцето, походите и екскурзиите до плажа.

Месец на свободата, дългите уикенди и началото на лятната ваканция.

На превключването към по – забавеното темпо и лекотата, отпускането….

 

Но това с лекотата не винаги се получава, нали?

 

image1

 

Толкова много от нас, особено жените, се чувстваме така сякаш се страхуваме да покажем пукнатините си. Сякаш винаги искаме да го направим да изглежда красиво и перфектно. После гледаме другите, сравняваме се и се чудим – какво правя грешно? А какво ще стане, ако се научим да откриваме красотата си и в несъвършенствата и почувстваме облекчението от допускането, че всеки ден правим просто най-доброто от себе си?

 

Какво ако оставим нещата просто да се случват и ПОЗВОЛИМ наистина да Е лесно?

image1 (3)

 

Има дни, в които искам всичко да е перфектно, но тогава просто се спъвам сама в себе си. Не съм перфектна – никой не е.

И понякога, колкото и да се радвам на любовта и щастието, които ме заобикалят, усещам напрежение в себе си. Напрежението от това да искам да свърша  и постигна още толкова много неща, а всъщност да не съм способна да га направя – и това ме кара да се боря.

Имала съм моменти, в които се боря толкова упорито, че вместо да се храня от възможностите и потенциала си, съм се чувствала изчерпана. И тъй като времето е от съществено значение за всичко, което искам да стигне до краен резултат, съм започвала да се пришпорвам, и в края на деня съм се прибирала и съм рухвала в сълзи.

 

image1 (2)

 

Затова този месец си избрах ЛЕКОТАТА.

 

Избрах да се усмихвам и на несъвършенствата. Избрах да съм гъвкава към нуждите на семейството и близките ми, без да ги притискам и карам да правят нещата, както на мен ми се струва за правилно. Избрах да помоля за помощ, когато имам нужда от нея, осъзнавайки, че в акта на молбата се крие една тиха сила. Избрах да знам, че всичко ще е наред, дори да не знам как точно в този миг…..И да не сравнявам вътрешното си аз с външното на другите.

Този месец избрах да излъчвам ЛЕКОТАТА, да търся сладкото и опростеното БЪДЕНЕ и когато не се справям с нещо, а знам че някой ден ще се, си припомням да пусна напрежението и да опитам пак – с ЛЕКОТА.

image1 (1)

 

Едно дълбоко  ВДИШВАНЕ и после ИЗДИШВАНЕ. Какво облекчение ……и ЛЕКОТА.

 

Задачите и чиниите могат да изчакат малко… сега е времето да се опуснем в усмивки и любов. Това са моментите, които ни подхранват. Това са лъчите на ЛЕКОТАТА.

 

 

Това е твоят живот. Живей го така, както искаш да го живееш. Гради го, така че да СИ всичко, което желаеш и за което мечтаеш. Няма смисъл от задоволяването на някой друг. Бъди мил, смел, истински, отворен. Вдишвай любов, издишвай страха. Вдишвай доброто, издишвай боклука. Пусни това което не проработва. Направи място за новото. Това е твоят живот. Живееш така, както искаш.
Какво облекчение, нали?

 

От Юлия Атанасова

Снимки: Юлия Атаносва (c)

 

 

 

 

Leave a Reply