Магията на забавянето на темпа

Магията на забавянето на темпа

posted in: Мотивация | 0

Има една история за Ганди, която много харесвам.

Съветниците на Ганди му казали, че понеже им предстои много натоварен ден и трябвало да свършат два пъти повече работа от обикновено, ако можело да пропуснат сутрешната медитация.

Ганди им отговорил, че ако имат два пъти повече работа за вършене, то по-добре е да медитират и два пъти по-дълго време.

Има нещо в тази история. Нещо в правилното подреждане на приоритетите. Необходимостта от обръщане навътре преди да го направим навън. Не само защото е здравословно, а защото това е от съществено значение, за да сме добри и креативни. Без силната ни връзка със себе си, това което правим никога няма да се развие в пълния си потенциал. Нищо велико на този свят не се е появило от стрес. Толкова е просто.

Когато съм под стрес съм изгубена. Може и да правя нещата на време, но не се чувствам добре докато ги върша. Страда и качеството на работата ми. Защото тази амбиция е евтина – просто трябва да свършим нещо.

Магия.

Вместо това приемам това чувство, като знак, че трябва да намаля темпото, да се погледна и тогава винаги нещо магическо се случва.

Времето започва да се разтяга за нуждите ми. Всъщност откривам, че има достатъчно време, когато преди миг нямах никакво. Всичко, което мислех, че ще ми отнеме дни го правя за няколко часа. Откривам, че някои задачи са напълно излишни. Идва и нова информация, която забелязвам и достига до мен само, когато съм спокойна и ме отвежда къмо нови решения и идеи. Всичко става по-гладко и мило. Това е магическо. Не знам кои други думи да използвам. Забавянето на темпа е вълшебно. Медитацията е вълшебна.

И не, нямам предвид да седим в мълчание в продължение на часове. Без усложнения. Това могат да бъдат просто пет минути осъзнато дишане или момент под душа, където просто потъваме в себе си и в топлината, или 15 минути за писане в дневника.

Няма значение кое от всички и как. Просто се обръщайте към себе си, отново и отново. Към източника.

Връзката със себе си. Това е разликата между стреса и осъзнатото присъствие. Тя определя качеството на нашата работа, на нашите взаимоотношения, и живота ни. И тази връзка изисква забавен темп. Времето на сърцето, не на часовника.

Доверие.

Най-трудният ми урок. Да се доверя на живота и да се освободя от пълния контрол над нещата. Толкова дълго време просто не успявах, макар че го исках.

Ако ние не намалим темпа, живота знае как да ни възнагради за това, че не сме дали достатъчно почивка на организма, тогава ставаме най-уязвими и здравословно и психически.

Този урок е най-труден докато научим, че не сме нашите постижения. Цялата ни култура и нагласа са погълнати от цели, продуктивност, заетост, и после щастието. Сами го правим да е толкова сложно.

Забавяне на темпа.

 

Сроковете. Всъщност ние си ги поставяме и си ги гоним. Защото се самозалъгваме, че най-важното нещо е да ги спазим. И как? Като преследваме, натискаме, бързаме.

Но как да се справим? Уча се на това, като съзнателно спирам за пауза, когато усетя, че бързам. Като напълно спра да правя нещо, когато усетя страха, че няма да успея навреме.

Винаги би следвало да избираме начина, който е правилен и едновременно приятен. Във всеки момент. Първо щастието. После решенията и действията.

Стресът опостушава живота ми много време. Но вече имам нещо. Нов начин. Чак ме гъделичкат стъпалата, вървейки по този нов път – най-неотъпкания път. Усещам гъдела на приключението и съм сигурна, че ще ме отведе към най-доброто. За мен.

От Юлия Атанасова

Leave a Reply