Как звучи вътрешният ми глас?

Как звучи вътрешният ми глас?

posted in: Мотивация | 0

Моят вътрешен глас това съм аз след осем часа хубав сън и вкусна закуска, а объркания ми глас (мислите) – съм аз след безсънна нощ с шотове текила.

Първият определено звучи винаги и по -надежден и обоснован. Вторият е по-шумен и агресивен.

 

~~~

 

“Най-мъдрите отговори са в самите нас”, Цицерон

 

Познато ли ви е това състояние на объркване, когато се чувствате наистина несигурни какво да правите: разказвате на приятели, творите списъци, прекарвате безсънни нощи? Колкото и объркани и несигурни да се чувстваме в тези моменти, всъщност не сме. Притежаваме повече разум и целомъдрие отколкото си мислим. Всъщност сме родени с отговорите. И независимо от объркващите мисли, които от време на време танцуват на повърхността, вътрешната ни мъдрост винаги е готова за отговор, стига да я чуем.

 

Объркващите мисли се появяват в пика на конкретни ситуации. Да си изгубен в собствените си мисли е това, което създава чувството на обърканост у нас. Но всъщност объркани ли сме? Отговорът е не, ни най-малко.

 

Тогава ако сме разумни, как е възможно да сме объркани?

 

Чувството, което наричаме объркване е просто едно голямо “трябва да …”,което се заражда, когато главите ни преливат от противоречиви мисли (като например: оправи го ,не – не го оправяй, защо сега да поправям нещо, което не е счупено?). А ние придаваме огромна значимост на всяка една от тях, сякаш заслужава и специално одобрение.

 

Когато сме по средата на мисловна буря се хващаме за всяка появила се мисъл.

 

Тогава определено сме на прага на огромно затъмнение. Объркването в тези моменти е просто една илюзия. Почти винаги знаем какво да направим, но толкова много мислим и накрая избираме решението, което най-малко сме сигурни, че е вярното.

 

Например, трябва да оставите децата за няколко дни и да заминете надалеч. Много лесно ще изброите хиляди причини защо е по-добре да пътувате без тях, но ако трябва да вземете решение въз основа на емоциите, със сигурност никъде няма да тръгнете. Тогава е необходимо още някой да дойде да ви убеждава защо няма нищо страшно и всъщност плюсовете са много повече за вас, като отидете на този семинар. Давам примера с децата, защото е най-лично свързан с всички ни. Като малки всички са ни оставяли да ни гледат и затова не искаме това да се случва и с децата ни. Но това, което се е случило в миналото не е причина да се чувстваме така сега.

 

Едва, когато игнорираме лудницата от мисли, чуваме вътрешния си глас, мъдрост или както искате го наричайте. А тогава взимаме и най-коректните решения.

 

Една идея как да го разграничаваме: за мен вътрешния ми глас това съм аз след осем часа хубав сън и вкусна закуска, а объркания ми глас (мислите) съм аз след безсънна нощ с шотове текила. Първият определено звучи по -надежден и обоснован. Вторият е по-шумен и агресивен. Кой не би се доверил на първия?!

 

Важно е чувството на спокойствие и тогава всички тези мисли просто притихват. В противен случай към тях започват да се присъединяват и образи или дори цели сцени и филми с нереални случки и събития, които не ни помагат, но пък ни стресират достатъчно. Затова и можем да говорим за многопластова реалност, в която това което си мислим всъщост няма нищо общо с действителността.

 

И тук ми хрумва предложението: като се научим да разпознаваме саморазрушителните мисли и да запазваме пълно спокойствие, в следващия момент просто да си мислим за нещо приятно, вместо да се оставяме на първите да ни работят. На това му казвам да използмаме мозъка си по предназначение!

 

Love,

Юлия Атанасова

 

 

За повече положителни и вдъновяващи мисли, заповядай с мен в ТОВА ОНОВА безплатно ТУК – с регистрацията получаваш безплатно и книжката ми „Аз съм радостта“

 

 

Ако темите за жените в бизнеса и продажбите ти е интересна, близка, каня те – Стани част от затворената група The World Of A Sales Woman във Facebook ТУК

 

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

Leave a Reply