Наблюдението.

Наблюдението.

posted in: Мотивация | 0

Защо е важно наблюдението? И какво по-точно наблюдаваме?

Все по-често наблюдавам себе си. В края на деня се поглеждам отстрани, какво се е случило, какво съм свършила, как се чувствам, кое ме е накарало да се чувствам добре, кое зле, кое важно нещо съм пропуснала или не съм имала време да направя и защо?

Наблюдението е дар да излезем от цикъла, в който се въртим ежедневно и средство да вземем нещата в свои ръце.

Когато няма наблюдение се получава нещо такова: ставам, бързам, не ми стига времето, започвам да отмятам задачите, влизам в дребните неща, не ми остава време да ям, да ползвам обедната си почивка, да прекарам време с близките и приятелите, често остават неща за вършене и след работното време, което изяжда времето ми за култура, спорт, забавление, а има и нормални ежедневни задачи, които е редно да бъдат изпълнени, за да върви живота гладко и накрая ям нещо набързо и се размазвам изтощена без сили …. до следващия ден, когато всичко започва отново. От неспирния ритъм на това циклене ми пада имунитета, поддържам се с лекарства, защото трябва да работя и да съм на крак, задръствам и организма и здравето си, пренебрегвам връзките си с хората и те губят своята хармония, докато изтощението, стреса и безсилието не ме сгромолясат и не си кажа: Чакай малко! Стоп!

Наблюдението подобрява баланса в живота ни. Наблюдението прави негатива позитив, защото с него всеки ден можем да ставаме по-добри, да променяме приоритетите си, да планираме по-добре времето си, да формираме по-успешно целите си, да се грижим за себе си, и най-важното – да виждаме голямата картина. Когато видим, че сме се ядосвали за дреболии и сме пренебрегнали здравето, близките, интересите си, извикваме и виждането как да променим това.

Наблюдението е светлината на пътя ни, лъчът на настящето ни, от който зависи какво ще прожектираме в бъдещото. Колкото е да се сърдим, че все не ни стига времето и колко уморени се чувстваме, докато не седнем и не напишем плана си за промяна нищо ново няма да се случи.

Да си в центруфугата на ежедневните задължения е най-нездравословното нещо на света, основната причина за човешко нещастие, незадоволеност, зависимост. Това изяжда свободата ни да размахаме крилете си, защото сами се поставяме в условността на факторите. Истината е, че факторите ги има и винаги ще ги има и ще продължаваме да правим всичко, което и досега, но с друго съзнание и с друг плод, резултат.

Осъзнаем ли това, изведнъж си отваряме простор за доста хубавини и здравини.

Наблюдението е равно на отговорност и баланс. Отговорност за себе си, баланс за живота ни.

От Юлия Атанасова

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

 

Снимка източник: business2community.com

 

Leave a Reply