Не всичко е бизнес сделка

posted in: Мотивация | 0

14330091_10154530648424138_7046121015338166322_nИмам един навик, да пускам хора и коли пред мен в трафика. Усмихвам се и им махам да заповядат. Но когато не ми се усмихнеха или  пуснеха  аварийките за “благодаря”, преди се дразнех, коментирах ги като примадонна.

 

Днес, просто се радвам да помогна.

 

И така, замислих се над темата даване-получаване. Виждали ли сте в Instagram и Twitter как има някои, които започват да те следват и като не ги последваш и ти и те спират теб. Винаги ми и е било много странно това. Ще продължат да ме следват, ако и аз тях, иначе какво? Губя?

 

Интересно става, когато на даването се гледа, като на услуга, срещу която се очаква същото. Но ако всяко наше даване е за да си гарантираме получаването, към кое счетоводство сме поели?

 

Смятам, че всички изпитваме необходимостта да се научим да даваме повече.

 

Безплатно. Чисто. Без очаквания. От любов.

 

Когато подаря добро отношение на друг, и аз се чувствам по-светла и обичаща. Не нося очакването, като квитанция в мен, за да я връчвам на всеки, на който съм се усмихнала.

 

Подарила съм усмивката си, защото е имало откъде да се появи и защото съм преценила, че ще ти е приятна. Дала съм ти това, от което съм сметнала, че имаш нужда и ми е било приятно да го направя.

 

Защото не целият живот е бизнес сделки и теглилки и не искам да се чувстваш, така сякаш ми дължиш постоянно.

 

Затова и не съм фен на т.нар. услуги, не подкрепям цялата тази концепция на задължение. Избирам чистата любов.

 

Не, не съм и светица, че да мога да дам на всички тази любов. И аз си имам своите привързаности и решения към кой да я подавам и изпращам. Но благодарнастта е важна форма на осъзнатост и отчитане на даването, както за подателя, така и за получателя.

 

Обичам да ми благодарят, но гледам да не следя резултата толкова изкъсо,

защото – животът не е бизнес сделка!

 

Защото да сме мили е неизчерпаем източник – на добро.

 

И колкото по-малко очаквания носим със себе си, толкова повече можем да предложим.

 

XX, Юлия Атанасова

 

Leave a Reply