Не когато, а Сега.

posted in: Мотивация | 0

 „Дай на някого една риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови и ще го нахраниш за цял живот“ – Конфуций.

Ако сме съзнателни и усещаме от какво имаме нужда, а не какво трябва да направим, значи обичаме себи си. А ако това е така, то неминуемо обичаме и другите. Себеуважението и обичта към нас самите са най-трудното нещо, на което се учим докато живеем и може да ни отнемат и цял живот.

Ако запитате хората около вас дали се обичат съм сигурна, че ще видите много и различни реакции. Направете го. Излушайте ги и защо се обичат. Това е малко като въпроса “Колко ти харчи колата?”. Всеки отговаря с най-малкото число, но реалността е друга. Осъзнато да приемаме себе си означава да сме открити към себе си и останалите, да приемаме живота откъм най-добрата му страна, да не се съдим и съдим останалите, да не се стараем да сме по-добри заради другите, защото ние вече сме добри, да не се интересуваме какво мислят околните и да играем роли, за да привличаме внимание им, само защото така доказваме сами пред себи си, че от нас става нещо.

Всъщност смисълът на нашия живот е много лесен и ясен – да сме едно, да се обичаме, подкрепяме, да създаваме любов и мир, да творим, да се наслаждаваме. Неслучайно и човек е най-мъдър, когато е най-възрастен, защото след тези 60-70-80 години се е научил да приема нещата такива каквито са и да бъде над тях, така или иначе накрая всичко отминава.

Болшинството от нас оставят да бъдат щастливи, когато нещо се появи в бъдеще – когато имам повече пари, когато си купя нова кола, когато направя кариера, когато, когато… Когато обаче може и да няма.

Когато е сега. Сега искам, давам и получавам любов, сега се кефя на любимото ми парче, сега работя това, което желая, сега подарявам подаръци, сега съм до близките ми, сега подкрепям любимия ми, сега, сега, сега..

Колко истории съм чела с хора и последните им думи преди да си отидат: ако имах още малко време щях да бъда повече до сина ми, ако още бях жив сега щях да я прегърна в обятията си и да не пусна, ако имах възможност щях да се извиня на майка ми и да простя на себе си, ако не се бях критикувал толкова, може би цял живот щеше да ми е по-леко … нито едно от тези желания не е било свързано с материални придобивки. Факт.

Много е трудно е да се отделим от егото ни, но успеем ли живота тепърва започва да блика. Животът е необятен, една мечта и трябва да благодарим във всеки един момент, в който го живеем сега.

От Юлия Атанасова

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

 

 

Leave a Reply