Време да се събудим. Сега.

posted in: Life Thoughts | 0

Вярвам, че астрологията се е появила преди астрономията. Вярвам, че семената, които посявам растат, за да хранят ДНК-то ми. И че Джим Морисън все още е жив някъде в пустините на Африка, пишещ поеми, които никога не поставя на хартия, наблюдаващ ни от далече и поздравяващ плачещите ни души…. и бушуващ срещу корпоративните лъжци.

Вярвам, че истинската любов е най-великата форма на интелигентност. И че отвореното сърце, носи най-важната информация в живота ни. А повечето любовни песни са глупости. Защото нека бъдем реалисти – истиниската любов е пътешествие!

Смятам, че хората сме пристрастени към трепереното, към страха.

Че по-голямата част от човечеството спи, затова създава толкова много конфликти, когато светлината изгрее. Но е време да се събудим. Сега. Много сега му е времето.

Не вярвам в: „Можете да направите всичко, което си мислите!“ …бла бла… мотивационно продажбено послание на хора, които имат нужда да вярват в тях.

Мисля, че хората сме обсебени от протеините, слънцезащитните продукти и еднаквостта. И забравяме, че да поглъщаме СВЕТЛИНА е начина, по който растем – в съюз и в отделеност.

Иска ми се всички ние да вярваме, че вече имаме това, от което се нуждаем, и че щедростта е също толкова мощна, колкото е адреналина.

И че само с няколко добри въпроса бихме могли да получим това, което търсим … това същото нещо, което Джим Морисън се е опитвал да открие. Същото нещо, което и  аз и много близки хора около мен, както и всички хора по целия свят, от всеки континент искат.

Всички ние искаме едно и също.

Утешаващо ми действа да се доверявам на вселенския хаос. Да стоя на пръсти, с широко протегнати нагоре ръце и сърце отворено към зведната светлина, прощепваща на Вселената майка: „Помогни ми да повярвам, че всички се връщаме у дома!“

Никога не получавам директния отговор, но винаги чувам как музиката свири от другата страна на съмненията ми.

А когато се изправя и изляза, откривам, че повечето от нас  сме там. И всички танцуваме. И носим тези, които не могат да танцуват, и тези, които са се отказали да танцуват.  А истината е оживяла в  телата ни и любовта е естествения ни ритъм. И всеки път, когато ни попитат: „В какво вярвате?“,  ние започваме песента за свободата.

Юлия Атанасова

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.