Отлагането, като форма на мъдрост

Отлагането, като форма на мъдрост

posted in: Мотивация | 0

Дори най-продуктивните личности оставят понякога нещата настрана. Забавят темпото. Казват стоп. Каквото и да се случва около тях, те изведнъж се оттеглят от шума. Имаме нужда от почивка!

Бях писала и преди, че момента, в който си мислим, че нямаме време за почивка е най-подходящия да го направим. Свикнали сме да се самокритикуаваме, ако не успеем да отговорим веднага на обаждането или на имейла или не свършим всичко докрай. Но то всъщност никога няма край. Никога не свършва. А тази критика може да я разгледаме и от друга страна, като гласът на нашата интуиция, който се опитва да ни помогне и да ни изкара от постоянната въртележка. Вместо да се самоосъждаме защо сега вместо не си починем и погрижим за духа и здравето си не работим, може да се попитаме – Защо се осъждаме, нима не заслужаваме почивка, така както всеки един човек на този свят?

Да отложим малко ежедневните си работи и задачи си е съвременна форма на мъдрост.

Но това, че се критикуваме, докато отлагаме може да идва от неразбирането на интуицията ни. Един от ефектите да живеем в хипер забързано и заето ежедневие, в което вътрешната ни резистентност се опитва да ни подскаже нещо, а ние в това време лепваме етикет на времето за себе си, като отлагане.

Но..това, което си мислим че е отлагаме, всъщност може да е много дълбоко съзнаване за неподходящо време.

Затова отново казвам, колебанието и отлагането може да са форма на мъдрост. Мотивите ставата по-ясни, появява си нова информация, проблясват ни идеи – когато отложим и се успокоим.

Изключителните неща в живота ни се случват, когато се доверяваме на ритъма в нас вместо на напрежението отвън.

 

От Юлия Атанасова

Leave a Reply