Почивката е форма на мотивация

Почивката е форма на мотивация

posted in: Мотивация | 0

Колко пъти вие се е случвало приятел да ви сподели, че вечер просто иска да седне и да гледа в една точка? Често, нали? Може би това е, защото не си позволяваме необходимото на тялото време за почивка. Грижата за тялото и спокойствието на ума ни движат напред, стресът назад.

 

И е важно да планираме щастието си и времето си за релакс, така както планираме работния си ден.

Да отговаряме на сигналите на тялото, така както отговаряме на телефонните обаждания.

 

Дори най-продуктивните личности оставят понякога нещата настрана. Забавят темпото. Казват стоп. Каквото и да се случва около тях, те изведнъж се оттеглят от шума. Имаме нужда от почивка!

Моментът, в който си мислим, че нямаме време за почивка е най-подходящия да го направим.

 

Свикнали сме да се самокритикуаваме, ако не успеем да отговорим веднага на обаждането или на имейла или не свършим всичко докрай. Но то всъщност никога няма край. Никога не свършва. А тази критика може да я разгледаме и от друга страна – като гласът на нашата интуиция, който се опитва да ни помогне и да ни изкара от въртележката.

 

Да отложим малко ежедневните си работи и задачи си е съвременна форма на мъдрост.

Но това, че се критикуваме, докато отлагаме може да идва от неразбирането на интуицията ни. Един от ефектите да живеем в хипер забързано и заето ежедневие, в което вътрешната ни резистентност се опитва да ни подскаже нещо, а ние в това време лепваме етикет на времето за себе си, като отлагане.

и…..това, което си мислим че е отлагане, всъщност може да е много дълбоко неосъзнаване за неподходящо време – тоест не му е сега времето, изчакай.

 

Затова отново казвам, колебанието и отлагането може да са форма на мъдрост. Мотивите ставата по-ясни, появява си нова информация, проблясват ни идеи – само когато отложим и се успокоим!

 

Изключителните неща в живота ни се случват, когато се доверяваме на ритъма в нас вместо на напрежението отвън.

 

Въпросът не е в това да сме по-добри от останалите, а да бъдем най-добра версия на себе си. Да постигнем пълния си потенциал като тяло, ум и енергия.

 

Харесва ми да живея живота си с вдъхновение, да се будя всяка сутрин с чувство за смисъл и цел, да заспивам с мечтите си.. да преследвам мечтите си, да не позволявам на хората да ми поставят лимити и да определят вместо мен какво трябва да направя. Всички имаме неограничени възможности, тук и сега в тези тела, за да изживеем най-добрия си живот.

Да, за това говоря:

 

Тази тънка граница между твърде много и твърде малко, между това да си толкова силен, че да оставиш мекотата да е източника на силата ти, между това да се довериш на съдбата и същевременно да вярваш, че можеш да създадеш всичко, което пожелаеш, благодарение на собствената си воля и труд. Тази тънка граница…. да сме себе си. Атрактивни, завладяващи, сияйни, уважавани. Но не и водени от целта да се харесаме на другите.

И кое е обратното на това да сме автентични, уязвими, мощни, нежни, любящи, гениални, смели, преданни? – да сме фалшиви, да се преструваме.

 

Да бъдем себе си означава да обединим истинската си страст, истинската връзка със себе си и истинската си любов … “Ех, братко мой, ти целият си смисъл. Останалото са само кости и тъкани. Ако мислите ти са като рози, значи си розова градина. Ако си като бодил, значи си градина с бодли” – Руми.

 

Регистрирай се за безплатния бюлетин на Judway ТУК – с регистрацията получаваш безплатно и книжката ми „Аз съм радостта“

 

Ако темите за жените в бизнеса и продажбите ти е интересна, близка, каня те – Стани част от затворената група The World Of A Sales Woman във Facebook ТУК

 

 

 

 

Юлия Атанасова, ХОХО

 

 

 

Leave a Reply