Приказката с перата – една колаборация фотесия

Приказката с перата – една колаборация фотесия

posted in: Life Art Style | 0

“Жената е покана за щастие” – Шарл Бодлер

 

Четейки тези думи, рисувам картина с въображението си.

 

Представям си жена, стояща сред дърветата, обгърната от лунната светлина, докато нежни пера се сипят над нея. Тя е спокойна, излъчва хармония, любов, единност със света. Визия, която спира дъха. Кара ме да се чувствам… свято…по чисто женски. И споменавайки думата “свято” добавям и важността от почитането и отбелязването, както на необикновеното, така и на обикновеното в живота ни, като жени.

 

Вярвам, че всичко, което правим е свещен акт и ако поставим това, като намерение в живота си, имаме възможността да се преобразим към по-добро и да сме в по-голям синхрон с това, което наистина сме.

 

Не е небходимо да съм перфектна, за да обичам и да се възхищавам на тялото си. Важно е да знам кога външността ми отговаря на вътрешността.

 

…всъщност, все по-често го забелязвам – и от тази визия за цялостност разцъфвам в идеите, мислите, реалността…

 

Осъзнах, че комфортната ми униформа вече се е превърнала в начин, да се скрия (наскоро отново споделих, че взимането на сериозно и комфорта приспиват креативността ). И точно сега съм готова да съм себе си, а това е равно на различна.  Времето да почета светостта на тялото си, на жената в мен, на самата мен.

 

Като жени, често приоритетите ни попадат извън нас – да се погрижим за другите и задачите преди себе си. Така става обикновено. Претоварваме се с ангажименти, усещаме недоспиване и умора, липса на време да си обърнем внимание….

 

…и да изберем точните за нас грим, козметика, аксесоари, дрехи или просто да направим нещо, което ни носи радост, като че олекват на фона на всичко останало.

 

Често попадаме и в капана на вярването, че нямаме време за себе си и няма как да си го дадем и е нормално “обущарят да ходи бос”. И тогава дори да ни се отвори време, веднага откриваме оправдание защо бързо да обуем “удобната пижама” вместо да предпочетем да се дарим с внимание и „време за мен“.

 

Истината обаче е, че да направя нещо различно не отнема повече време от това да навлека домашната униформа. Промяната е единствено в отношението ми към себе си и това, което реша да избера.

 

Започнах всеки ден да добавям аксесоар към облеклото си, който символизира любовта, красотата, женствеността  и освен да ми е комфортно, вече давам израз и на индивидуалността си.

 

Когато избирам да допълня визията си с аксесори, които обичам и които ме карат да се чувствам щастлива – сияя. И тази светлина е заразителна.

 

С това чувство и тези избори, поставям съвсем нова мелодия на ежедневието си. И тази радост се разтила във всяка една друга област от живота ми.

 

Така един ден си пожелах още нещо различно – пера. Красиви, изящни, цветни, нежни, леки пера…. и те се появиха…бързо приятно, както не съм си представяла. Да, това, което си пожелаем става реалност, по един или друг начин, след като изключим очакванията, надеждите и настояването да го получим веднага.

 

Събрахме се три дами и създадохме нещо повече от прекрасни снимки – спомена за красиво преживяване и женско приятелство. Така се случи тази фотосесия с Кони и Мариана, сякаш и трите вече си я бяхме пожелали предварително. С дъх на ранно сутрешно кафе, приказки за мечти и ангели, много смях. Когато има хармония в душите тя се отразява естествено и в крайния резултат.

 

Модел: Юлия Атанасова, Judway

Фотограф: Мариана Гугалова, ателие Guge

Грим: Константина Костова с Минерална козметика

Аксесоари: ArchAngel, Константина Костова

 

 

 

 

 

 

С крилца на надежда,

 

Юлия Атанасова

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст  без предварителното писмено съгласие на Автора.

Фото кредит: Мариана Гугалова, ателие Guge

Leave a Reply