Простичките неща са достатъчни

 

Сещате ли се за онези мигове, когато погледнете към нещо в живота си и си помислите колко необикновено и специално, и свещено е. И после, поглеждате отново към него няколко дни по-късно и ви се струва глупаво и скучно. Един ден поглеждате в огледалото и виждате красотата си, грацията си, блясъка в очите и часове по-късно виждате само най-лошото и бързо се спускате по спиралата надолу.

 

Как може след цялата работа, която сме свършили със себе си, да попадаме отново в тези стари начини на бъдене?

 

Как може жените да се впускаме по пътя на разкриване и изследване на нашите души- и да се откриваме страдащи от дреболиите на егото?

 

Безкористна съм в такива момента. Да се чувствам зле и невдъхновена – не позволявам да се чувствам така дълго. Просто нямам желание да повтарям същата история отново и отново. Да съм жертва не ми е удобно. И когато чуя, че си повтарям същия репертоар, силният ми вътрешен глас казва: „Стига. Пусни тази история да си ходи“.

 

Дисциплината играе огромна роля в живота ми. Тя е моят благодат. Тя е тази част в мен, която ми помага да откривам нови начини, да продължавам да се движа напред.

 

Когато я следвам, правя нещата докрай. Отнасям се добре със себе си. Спирам да критикувам и да се оплаквам. Чувствам се креативна. Спя добре. Усещам истинските си вибрации.

 

Няколко стъпки, които ми помагат да откривам този благодат:

1. Практикуване на благодарност .. за всичко.

2. Отправяне на тиха молитва – за любов, подкрепа.

3. Казвам това което мисля, мисля това, което казвам. Това прави нещата по-простички, емоционално чисти и подредени.

4. Медитация, дори за трите свободни минути, които са ми останали. Спокойствие. Затворени очи. Свързване със себе си.

5. Движение – танци, тичане, разходка, йога.

6. Продължавам да вървя напред.

7. Отваряне на сърцето с пеене, смях или… плач.

8. Творчество всеки ден. Простичките неща са достатъчни.Писане, рисуване, готвене, подреждане на дома.

9. Мила съм, особено към себе си.

10. Не съдя (виж точка 6 – продължавам напред).

11. Когато усещам, че критикувам някой/ нещо – наблюдавам се, виждам как това което ме дразни всъщност го имам и аз. Това ми помага да се смиря към себе си и към човека отсреща.

Love,

Юлия Атанасова

 

 

Ако темите за жените и хармонията ти е интересна, близка, каня те – Стани част от затворената група Woman Vibe – Живей.Твори. Повтори – във Facebook ТУК

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.