Просто така…

Просто така…

posted in: Мотивация | 0

Винаги има моменти на здрач, когато небето придобива онзи лилав отенък и света изглежда, сякаш всичко издиша.

 

Уча се да дишам заедно с него.

 

Тогава се отварят вратите.

 

Уча се да смекчавам последиците, да съм щастлива, без да знам всичко, кога да спирам и да оставям, да съм аз и да вярвам.

 

И така чувам живота да пулсира около мен.

 

Това са моментите на най-голяма концентрация.

 

Когато всичко е музика.

 

Отговорът който търсим да чуем, най-често се крие там в паузата. Навътре по средата между дишането и олекотяването. Понякога имаме нужда наистина напълно да освободим въпроса, за да открием отговора.

 

Преди обичах да усещам адреналина, като се возя във “влакчета на ужасите”.

 

Сега го откривам чрез музиката, разходките, йогата.

 

Обичам да съм сред хора, в които живота пулсира. Усещането е заразно.

 

Това не значи, че трябва да сме позитивни през цялото време.

 

Просто живи.

Юлия Атанасова

 

Фотографии: White Deer

 

 

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

 

Leave a Reply