Пълни лунни чувства

Пълни лунни чувства

posted in: Мотивация | 0

Всяко нещо приключва, завършва.

Пълнолуние е и си мисля за тази част от процесите.

За завършеците.

Всички търсим пътя си.

Всички и страдаме и се радваме.

А най-лошото е, че когато сме стресирани

просто прелитаме през собствения си живот,

без да го вкусим, усетим, почувстваме, изживеем …

Веднага се сещам  за куплет от песента “City of Angels” на 30 Seconds To Mars:

 

“All my life, I was never there just a ghost, running scared”

(Цял живот никога не бях там , бях просто дух, бягащ изплашен…)

 

А и в завършеците, които толкова ни подтискат на моменти, има толкова красота.

Когато намираме пространството и търпението да оценим:

 

Какво сме свършили до момента,

какво сме постигнали,

как сме го постигнали,

кой сме срещнали по пътя,

какво сме научили….

И се обръщам и питам:

 

Накъде сме тръгнали, докъде ще стигнем по този начин – стресирания?

 

На пълнолуние си създавам ритуал.

Спомням си коя всъщност съм.

Спомням си, че в тъмнината се крие най-голямата светлина.

Че в моя дъх и дух е всичко, от което се нуждая.

И избирам този начин.

Затварям очи, поемам дълбоко въздух и се свързвам със сладостта на душата ми.

Спомням си за всички топли моменти – мои и на които съм била свидетел.

И почитам това пълнолуние.

По моя си начин.

Не е необходимо всичко да разбирам и да мога да обясня.

Понякога е достатъчно просто да чувствам – момента.

 

Ако чувствате и вие напрежение и тежест, не сте сами.

Знайте.

Но можете да се уедините в едно кътче, там където ви е приятно..

и да си подарите малко любов.

 

И нека всички почувстваме красотата на живота в нас.

 

Юлия Атанасова

Leave a Reply