И  светът би бил рай

И светът би бил рай

posted in: Мотивация | 0

„Всички ние произлизаме от принципа на единството (политически, икономически, социално, духовно). И ако всички приемахме това, би настъпил обрат в живота на всички нива. Нямаше да има конфликти, разделение, войни. Желанието за собственост и власт са изградили много силно вярване за недобронамереност и отделеност между нас хората. А без тях света би бил просто перфектен. Трудно ни е да си го представим, защото израстваме с негативните убеждения на обществото, в което се раждаме. Собственическото чувство е единствения разрушител и никой не ни учи, че е така. Вместо това се учим как да притежаваме. Ако спрем да се водим от егото, ще спрем да унищожаваме Земята, да убиваме природата, да се гневим един на друг. Колко още не ни стига? Това е въпроса към всеки от нас. И той не е икономически, а духовен. „

 

Тези думи на Нийл Доналд Уолш ме поведоха към днешното заглавие.

 

Вярването, че света е недобронамерен, че нищо хубаво не се постига с добро, определянето на щастието с размера на притежанието, постоянното недоволство – всички те скриват красотата от ежедневието ни и вредят на естествените процеси.

 

А колко логично и лесно е.

 

Когато сме в добри отношения със себе си, са добри отношенията ни и с околните и не изпитваме необходимост от негативно изражение, и обратното.

 

Когато нашата градинка изглежда добре, парка ще е рай.

 

Любовта извира отвътре навън и се връща обратно. Ще научим ли този урок през 21век? Само ако пожелаем.

 

Приемането има много различни дефиниции. От тази гледна точка – на живота и човека, приемането е освобождаването от предрасъдъците към възможностите ни, себеуважението и отнасянето към нас, като към най-добрия приятел. Свобода е да се приемаме, без да се критикуваме, без да се ограничаваме и да сме в пълноценна връзка със себе си.

 

За всички ни най-труден е момента, в който осъзнаем, че всъщност всичко, което ни дразни и провокира в другите, носим в себе си и поведението си.

 

Всички крием и тъмни и светли страни. Геройство е да си признаем тъмните.

 

И когато ги разпознаем и приемем раздразнението и гнева към околния свят изчезват. Спираме да изискваме от другите, защото всеки от нас е такъв какъвто е. Спираме да търсим причина да променяме хората и средата.

 

За да познаваме себе си и да забелязваме реакциите си е необходимо да сме в покой, да слушаме тялото си, да наблюдаваме емоциите си. Все едно гледаме друг човек.

Ако сте забелязали, точно това правят малките деца, те говорят за себе си в трето лице. Ние се раждаме научени, но забравяме да упражняваме това толкова важно състояние и приемане на самите нас и да се отделяме от ситуациите. Вместо това се отчуждаваме един от друг.

 

Светът е поле на конрастите.

През цялото време срещаме и изпращаме хора, движим се, общуваме помежду си, чувстваме, изразяваме, учим се един от друг. Именно тук се крие малката тайна.

Ако приемем всяка ситуация и човек, като следваща стъпка от нашето развитие и погледнем на случващите се събития като на наши огледала, в които са отразени реакциите ни, можем да бъдем единствено благодарни на тези хора и ситуации впоследствие. Отричането, съпротивлението, борбата спират личностния ни растеж ни и ни връщат към масовото себеразрушение.

 

Опитвайки се да разбера как да изкарам негативността от мислите и живота си, открих че всъщност постоянно съм си намирала извинения и причини за случващото се. Бягала съм. Отговорът не е в бягането, защото то води до взимане на несъзнателни мигновени емоционални решения и създаване на кофликти.

 

Истината е в прегръщането на идеята, че съществува негативта ситуация, която ако допуснем, без да я отричаме и се оставим да я усетим и наблюдаваме, се изправяме пред съзнателен избор: дали да я използваме или да я изразим.

 

Многократно по-конструктивен вариант, както за нас самите, така и за света около нас.

 

И светът би бил рай настина.

 

XX Юлия Атанасова

 

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

Leave a Reply