Сигурността не е ли в сърцето?

Сигурността не е ли в сърцето?

posted in: Мотивация | 0

14330091_10154530648424138_7046121015338166322_nКогато чуем „следвай сърцето си“, често ни звучи вълнуващо и доста опасно.

 

Някак непознатото ни плаши.

 

„Успех! Ако избереш това приключение, ще имаш нужда“ е, което близките ни казват в такива  моменти, опитвайки се да ни напомнят за сигурността.

 

Коя сигурност обаче?

 

Работата, къщата, брака, нещата?

 

Всичко, което можем да предвидим и на което можем да разчитаме?

Но дори така да е, няма нищо предвидимо. Бизнесите фалират, браковете се разпадат, къщите се сменят. Нали така? И какво ако спрем да мислим постоянно за тези структури на сигурността и не погледнем на тях като такива, каквито са: винаги променящи си.

 

Какво би станало ако спрем да търсим сигурността и да се вкопчваме в нея и вместо това усетим клатушкащия ни страх от неизвестното?

 

Какво ако се примирим, че нищо не можем да контролираме?

 

Какво ще стане ако приемем всичко това? Ако примем, че нямаме повече време за отлагане?

 

Тогава отново ли ще продължим да спим и чакаме?

Не, няма.

 

Спираме да чакаме, когато се появи причината за това. Тогава започваме да живеем така, както наистина желаем. Тогава се оставяме страховете ни да ни провокират и разбираме, че по който и път да изберем да тръгнем, сигурно няма, гаранции не съществуват.

 

Не сключваме сделки с живота, жертвайки мечтите си в замяна за сигурността. Животът не би подписал подобно споразумение с нас.

 

Истината е, че да слушаме сърцето си е най-сигурното нещо, което можем да направим. Не винаги е най-лесното, но е най-сигурното.

 

Когато изберем да се доверим на себе си и на мечтите си, животът ни се доверява. Встъпваме в съзидателен процес, защото двете сили стават хармонични, нашата и на Вселената. Отнема време за достигане на този момент, но когато дойде е Йеее!

 

И когато направим това, идват и хората, които е отредено да бъдат с нас и до нас, за да го реализираме.

 

Когато се доверим на интуицията си, тя става наш гид, показващ ни най-верните посоки.

 

Когато знаем от какво имаме нужда и можем да си го дадем сами, спираме да се интересуваме дали другите ни харесват или не.

 

Когато сме истински вдъхновени, сме свързани с най-брилянтното в живота – нашата креативна сила, тази която стига до всички правилни решения.

 

И когато насладата е движеща във всичките ни действия – намираме силата.

 

Всички тези ресурси ги притежава всеки от нас.

У всички нас има огромни възможности, които не са активирани, докато сме в състояние на чакане, когато живеем с половин отворено сърце и игнорираме дълбоките си желания.

 

Не мога да го докажа, но мога да споделя от своя опит, че когато вярвам – живота ми е по-добър, когато спра – става по-труден.

 

С любов,

Юлия Атанасова

Leave a Reply