Споделено за щастието с Десислава Бошнакова

Споделено за щастието с Десислава Бошнакова

Фото: Цветан Игнатовски

ЕДИН РАЗГОВОР ЗА ЛУДОСТТА, СТИХИЯТА, ЩАСТИЕТО

„Споделено за щастието с..” е една непрекъсната поредица с участието на личности, посветили дейността и живота си на щастието.

 

Интервю: Юлия Атанасова

 

Деси е от онези личности, които никога не остават незабелязани и незапомнени. Не само заради голямата усмивка и предпочитанието й към ярките цветове. По-скоро е нещо, което те държи между реалното и нереалното. Усещане за живот. Живец. Да си вечно млад при някои хора не е само състояние на духа. Тя се откроява и с невероятна фантазия и перфектен усет към успеха. Част от нейните стихии са да е преподавател в университет и да не спира да търси. Човек, от който можем да научим много за истинските стойности и живота.

Десислава Бошнакова в „Споделено за щастието”.

46401_10151582915328227_1816583758_n

 

НЕОБХОДИМО ЛИ Е ДА СМЕ МАЛКО ЛУДИ, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ? КАК БИ ОПИСАЛА ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ?

Мисля, че всеки човек е малко луд, според другите. Ако не е, това е притеснително. Поне за мен.

А истинското щастие е нещо, което се усеща, нещо, за което се бориш всеки ден и нещо, което е свързано с осъществяване на най-съкровените ти желания.

За мен усещането, че вървя в моята посока, с точните хора и в точния момент е описание на щастието. Иначе миговете щастие са много, но отново трябва да се потрудим, за да ги имаме. Не падат отгоре. Нито са въпрос на късмет. Щастието е въпрос на настройване на вътрешните ни сетива.

 

КАКВО Е ДА СМЕ В СТИХИЯТА СИ? А КОГА ДА СПРЕМ И ИЗОБЩО ТРЯБВА ЛИ ДА СПИРАМЕ?

За мен, да си в стихията си има едно много просто определение – започваш да правиш твоето си нещо и времето около теб спира. Потъваш някъде, където всичко е толкова твое и истинско, че забравяш за всичко в света отвън. Но съвсем не е въпрос на късмет, а на много труд, защото няма как да потънеш в удоволствието да правиш нещо, ако не си положил усилия да станеш добър и не си учил достатъчно и не продължаваш да учиш.

 

Стихията те движи, ако полагаш усилия и ти да я движиш.

 

Но пък е страхотно усещане.

 

В ЕДИН ОТ БЛОГОВЕТЕ СИ ПИШЕШ НА ТЕМА ПО-ДОБРАТА СТРАНА НА НЕЩАТА. КОЕ НАИСТИНА ИМА ЗНАЧЕНИЕ СПОРЕД ТЕБ?

Онези неща, които не можеш да си купиш отникъде – любов, приятелство, съпричастност, емпатия – няма да ги намерите дори и в ebay.

 

10378145_10152698966648227_6701637112076539926_n

КАК ЗАПОЧВА ДЕНЯТ ТИ?

С включване на радиото, където Митко Павлов усмихва съненото ми съзнание, и с чаша горещо кафе с мляко.

 

КАКВО ПРАВИШ, КОГАТО СИ ПРЕТОВАРЕНА ИЛИ ПОД СТРЕС?

От известно време съзнателно избягвам ситуации на стрес и претоварване. Оказа се, че е възможно с добро планиране и правилно разпределение на задачите.

Но най-важното е да осъзнаеш, че нощта ще дойде и слънцето ще изгрее, независимо дали си си свършил работата.

 

Стресът само пречи и ни прави неефективни. Много често стресът си го причиняваме сами, забравяйки, че сме човешки същества и не можем да удължим деня дори и с една минута.

 

КОЕ ТИ ДАВА ЧУВСТВО НА ПЪЛНОТА?

Семейството, приятелите и морето. Не мога без нито едно от тях.

 

КАКВО ЧЕТЕШ В МОМЕНТА?

В момента нищо, защото отговарям на въпросите. Но довечера, ще продължа да си чета една страхотна и много дебела книга – The Seven Basic Plots. Why we tell stories на Christopher Booker

 

375422_10150398086918227_545734494_n

 

КАКВО СЛУШАШ СЕГА?

Напоследък съм на френска вълна – Indila, ZAZ, Maître Gims и Jean-Jacques Goldman.

 

ЛЮБИМА И БЪРЗА ТВОЯ ВКУСНА РЕЦЕПТА?

Преди много години я видях във филма “Лунатици”. Изрязваш средата на една филия хляб. Поръсваш филията с дупката с мляко и запържваш от двете страни в мазнина. После вземаш едно яйце, и след като го счупиш, го изсипваш внимателно в дупката. Запържваш от едната страна, после обръщаш и от другата. На това вкъщи казваме филийки “Лунатици” и ги хапваме с радост.

 

КАК СЕ ГРИЖИШ ЗА СЕБЕ СИ, НЯКОИ ПРОСТИ ТРИКОВЕ, РИТУАЛИ?

Много се движа. От малка не мога да седя на едно място. Движението ме зарежда, ходя много пеша, ходя на танци и си хапвам всичко, което ми се прияде. Но най-много обичам малини, ягоди и шоколад. Нямам специални рутуали, ако не се брои огромната купа с ягоди или малини със сметана, която в съответните сезони е неотменно пълна за много кратко.

 

КАКВО Е ЗА ТЕБ ЗАРЕЖДАНЕТО? КАК ГО ПРАВИШ?

Моретo – морето, морският бриз, слънцето – и всичко това с любимите хора. Това ме зарежда и ми дава сили да дочакам следващото лято. Иска ми се цяла година да е лято.

 

ИМАШ ЛИ ВРЕМЕ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ?

Аз се забавлявам всеки ден – от розовата чаша, в която пия кафето си, през шарените дрехи, които ме веселят, през различните обувки на краката, за да направя различна крачка всеки ден, през смеха с приятели. Не правя почти нищо, което не ме забавлява, защото не ми се получава. Опитвам се да намеря забавление във всичко, което трябва да правя, за да е забавен всеки ден.

11020774_10152829680698227_6005429155204618873_oФото: Цветан Игнатовски

 

СПОДЕЛИ НЯКОИ ТВОИ ЛЮБИМИ МАНТРИ, СЪЖДЕНИЯ.

Ще започна с една индийска поговорка – най-прекият път към себе си е околосветския, която буквално доказах, че е вярна, след като 7 години обикалях света. А днес най-вече вярвам в думите на сър Кен Робинсън, който казва, че

“ако не си подготвен да сгрешиш, никога няма да измислиш нищо оригинално”.

 

Засега мога да кажа, че съм достатъчно добре подготвена за грешките. Може пък някой ден да измисля и нещо оригинално Важното е да не спирам да опитвам. Знам, че всичко може да се направи, но не всеки може да го направи. Така че дерзая напред по пътя, който съм си избрала, пък ще видим какво ще се случи.

 

МОЛЯ ТЕ СПОДЕЛИ НЯКОИ МЪДРИ ДУМИ, КОИТО СА ОКАЗАЛИ ДИРЕКТЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ ЖИВОТА ТИ ДНЕС.

Имах прекрасна прабаба, която ме е научила на много неща, но никога няма да забравя две от тях. Винаги ми казваше, че като му дойде времето на човек, той трябва да е заделил пари за погребението си, за да не натоварва хората, които го обичат освен с мъка и с финансови отговорности. И второто – че винаги е по-добре да съжаляваш за нещо, което си направил, отколкото за нещо, което не си. Така че аз постоянно правя, греша, уча се и продължавам. Това за мен е щастието. Променяйки се да продължавам да бъда себе си и да съм с хората, които обичам и които ме обичат.

 

За Десислава Бошнакова:

Доц. д-р Десислава Бошнакова е преподавател по ПР в Нов български университет, студент по театрална режисура, собственик и управител на бутиковата PR агенция ROI Communication, блогър, истински фен на TED, лектор в българските издания на формата, автор на книгите “ПРоговорки – Принципите на ПР, съхранени и увековечени от българските пословици и поговорки” и сборник с истории “13 истории за W+2”.

Десислава обича калинките, иска да стане експерт по десертни вина, да пише книги, да се занимава с документален и импровизационен театър и още много разнообразни неща.

Как тя се представя в блога си: “Аз съм Деси Бошнакова. Като малка бях оптимист, после станах песимист, сега съм човек, който знае, че и едното и другото не помага, ако не си помогнеш сам. И все пак е по-добре да си оптимист, да се чувстваш добре и да не позволяваш на другите да ти развалят настроението.”

Вижте още за Десислава Бошнакова тук http://boshnakova.com/

Снимки: личен архив Десислава Бошнакова и Цветан Игнатовски

3 Responses

  1. […] Бошнакова,  с която вече ви запознах в рубриката „Споделено за щастието“ , а днес ви представям и като мотиватор и […]

  2. […] Бошнакова,  с която вече ви запознах в рубриката „Споделено за щастието“ , а днес ви представям и като мотиватор и […]

Leave a Reply