Споделено за щастието с Доротея Луканова

Споделено за щастието с Доротея Луканова

Споделено за щастието с..” е една непрекъсната поредица с участието на личности, посветили дейността и живота си на щастието. Всичко в живота ни идва, когато преди това го дадем. За да получим, първо се учим да го пуснем. Да споделяме наученото или като помагаме е същото. Само така щастието продължава да се случва. Учим се всеки ден всеки един от нас, стъпка по стъпка, докато сме сред природата, на работа, вкъщи, общувайки помежду си, докато се влюбваме или преживяваме труден момент, докато се грижим да сме здрави или подкрепяме хората около себе си. Всеки миг, всеки дъх, всяка сълза, всяка усмивка, всяка въздишка, всяка причина и следствие, всяко сега ни носят знание и са безценни. И даването е част от процеса за събуждане на щастието, за разтварянето ни отвътре навън, за научаването на приемане, за постигането на естествения баланс.

 

 

Затова днес бих искала да насоча вниманието ви към една безценна кауза и питам нейния създател Доротея Луканова:

 

КАК СЕ ПОЯВИ ИДЕЯТА ЗА ПРОЕКТ „ДЕТСТВО“ И КАКВА Е НЕГОВАТА КАУЗА?

Това е проект, който ми хрумна за първи път преди две години, после го оставих да отлежи, после пак го мислих и накрая реших да се осмеля да го осъществя.

Който има желание, може да ми прати своя текст.

Ако успея да вдъхновя някой издател,

всеки текст, ще бъде с името на неговия автор.

Приемам се като събирател и редактор.

Скъпи приятели, сега е моментът да споделя, че п

ланирам този проект с изцяло благотворителна кауза.

Крайната идея е, парите от продажбата на сборника, когато го направим и бъде издаден с помощта на спонсор, да дарим на отделението по Диабет в Клиниката по ендокринология, диабет и генетични заболявания към Специализирана Болница за Активно лечение по Детски Болести – София. Защо? Защото от 6 до 14 ноември 2014 г. бяхме там с Денис за десетина дни, със стряскащата диагноза – диабет тип 1. Животът продължава на пълни обороти, борим се, стараем се да сме в норма и гледаме напред. Там приемат деца от цяла България, а разполагат само с 10 легла. Екипът от лекари и сестри е най-добрият в България и нямам думи да изкажа благодарността си, за подкрепата и силата, която ми дадоха, за да не се срина. Искам да им помогна, да дават своята грижа в една по-хубава обстановка. Да имат весели детски чаршафи и да разполагат с нова везна за теглене на грамажите въглехидратна храна и много други необходимости, на пръв поглед ежедневни и елементарни нужди. И не само! Вярвам, че ще ме подкрепите.

 

ДОРОТИ, ТИ СИ МАЙКА МИСИОНЕР. ИНИЦИАТОР СИ НА МНОГО КАУЗИ, СВЪРЗАНИ С ОТГЛЕЖДАНЕТО И ЗДРАВЕТО НА ДЕЦАТА. РАЗКАЖИ НИ ЗА ТЯХ? КАК СЕ РОДИХА ТЕЗИ ИДЕИ И И КАК ПРОМЕНИХА ЖИВОТА ТИ?

 

Съвсем случайно започна първата ми битка да променя нещичко в средата около нас.

 

Живея на една от най-красивите и уютни улички в София.

На две крачки от Орлов мост започва тя, калдъръмена,

по чиито павета пухтят автомобили и въпреки някои опити

да бъде асфалтирана, все още е павирана,

нашата прекрасна улица „Цар Иван Асен II”.

Единственото пространство, където през седмицата

децата от квартала могат да се срещнат и поиграят

е забравено и оставено на доизживяване.

Това е едно площадче, „Португалия”,

в пряка близост до сградата на банка.

 

Това е и място за обяд на работещите в района при хубаво време, както и детска площадка в единия край. През месец май 2013 г. разбрах, че поради счупване на две дъски на пързалката е имало няколко случаи на паднали деца от 1,5 м. А под пързалката настилката е асфалт. Сама можеш да си представиш, че по случайност децата не са пострадали сериозно, но дали можехме да разчитаме на случайността. Постоянно валят новини за пострадали възрастни и деца от небрежност на институции, общини и т.н. Реших, че трябва да направя нещо. Там играе и моето дете и неговите приятелчета. Ние живеем в другия край на улицата, ж.к. Яворов, където междублоковите пространства са зелени прекрасни градинки с площадки от моето рождение. Има едни 40 години и малко оттогава.

 

Всъщност за първи път проявих активност, когато си направих труда

да опиша всички такива пространства в комплекса с точното им местонахождение

и състоянието им, след което пратих това писмо с въпроса –

кога ще бъдат обновени на вниманието на нашия районен кмет.

Междувременно две от осем в рамките на 2 години бяха обновени.

 

Нещо, което го има само в нашия район 1 – Средец. Кратка разходка в съседните „Слатина” и „Оборище” показват съвсем друга, цветна картина. Само инатът и желанието за промяна подържат енергията ми да продължавам с тази битка вече втора година. От първия ми опит до сега има два репортажа, една подписка в квартала, 4 срещи с районния кмет, стартиране на дарителска акция с писма към изявени компании в района, празник в квартала за Първи Юни, денят на детето, на 1.06.2015 г, продажба на детски рисунки за събиране на средства. Резултат по отношение на площадчето все още няма, макар и да има проект за пълно обновление. Очакваме евентуален старт на ремонта през пролетта на 2016 г. Време е да посетя новия районен кмет.

 

Денис в Докторската градинка, район Оборище

Литературният проект Детство се роди още в края на 2013 г. Тази пролет се осмелих да го започна вече с една по-лична кауза, а именно да помогна със средствата от продажбите, за да се опитам да подобря обстановката в диабетното отделение на детската ендокринология в София. Миналата година бяхме там със сина ми 10 дни. Тогава му поставиха диагнозата диабет тип 1. След първите два месеца на свикване и приемане на реалността, вървим смело напред с надеждата, че един ден медицината ще намери начин да победи изцяло диабета.

 

В света има 380 милиона хора страдащи от това коварно заболяване,

като около 10 % от тях са с този вид, т.нар ювенилен диабет,

който засяга предимно деца и тийнеийджъри и е автоимунно заболяване,

изисква ежедневно приемане на инсулин под формата на

инжекция и често проверяване на нивата на кръвната захар.

 

Ежедневието на семействата с деца с диабет е идентично – фиксирани часове на хранене, поставяне на инсулинови дози, средно измерване на нивата на кръвната захар 10 пъти на ден, измерване на въглехидратното съдържание на храните с цел точно дозиране на инсулина, внимание при физическа активност, прецизен и балансиран подбор на видовете храна – белтъчини, мазнини, въглехидрати. Понякога се шегуваме в нашите групички в социалната мрежа, че сме мозъкът и панкреасът на нашите деца.

Това са инициираните лично от мен активности.

През юни, 2015 г. от родители на деца с диабет, с които, благодарение на социалната мрежа сме в регулярен контакт разбрах, че четиригодишната борба на Сдружението за инсулинови помпи, е все още без очакван положителен край. Обадих се на няколко медии, където имам контакти и борбата получи допълнителна национална гласност. Включих се, така да се каже на финалната права, която нямаше да я има, ако не беше дългата битка на няколко смели жени и подкрепата на лекарите – детските ендокринолози в България. Както вече знаеш, резултатът от гласуването на НЗОК през ноември е положителен и диабетиците страдащи от инсулинозависим захарен диабет ще имат шанс да получат по-модерна и щадяща терапия. Инсулиновите помпи позволяват по-деликатно и точно подаване на инсулиновата доза, предотвратяват много голям процент от усложненията при диабет (ретинопатия, невропатия, увреждане на сърцето и бъбреците).

Щастлива съм, че зад моите инициативи застават хора, които ме подкрепят и подават ръка, защото без тях, сама надали бих постигнала нещо.

 

ИМАШ ЛИ ВЕЧЕ ИЗПРАТЕНИ РАЗКАЗИ ЗА СБОРНИКА “ДЕТСТВО”? ОТВОРЕНИ ЛИ СА ХОРАТА ЗА ПОДОБНИ ПРОЕКТИ?

Вече имам 19 прекрасни детски спомени от 18 различни хора. Имам един автор, който ме зарадва с два разказа. Изключително съм удивена как се оформя една интересна книга, пълна със смях, носталгия, малко меланхолия, нежност и доброта.

Очаквам до крайния срок, който съм посочила – 23 декември 2015 да получа още 7-8 и от януари започвам редакция, подредба и след това корекция и издаване, като междувременно вярвам, че ще съм намерила финансиране, за да мога да пусна поне 2500 книжки.

 

Доста амбициозен план,

но в крайна сметка, единствените граници,

които човек има, са тези, които си поставя сам.

Така че – смело напред!

 

А хората, те са чудесни, половината от тях са издавани автори, с различни професии, различни възрасти от различни градове – палитрата на живота! Едно голямо, Благодаря!

 

12334398_10153732247137436_1415405367_o

 

ВЯРВАШ ЛИ, ЧЕ ПОДОБНИ КАУЗИ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ОБЩЕСТВОТО НИ И ГОТОВО ЛИ Е ТО ЗА ТОВА?

Ако не вярвах, нямаше да го направя. Има много скептицизъм в обществото ни, че един не може да промени нещо. Добре, а ако не е един, а са 10, 100 или 1000 или 10 000 – това е голямо!

 

Няма да се уморя да го повтарям –

всичко зависи от нас – хората!

 

КАК ЗАПОЧВА ДЕНЯТ ТИ?

Рано, динамично, кафе, мислене и подреждане на деня. В зависимост от това кога ставам имам различно време за различни неща. Сутринта е моето време. Така или иначе в 7,30 часа трябва да съм на линия, разсънена с приготвена закуска за малкия разбойник, защото режимът на диабетика има определени часове, разбира се нефиксирани до точност на секундата, но регулярни. След което водя детето на детска градина и пак разполагам с един час за себе си, който в повечето случаи прекарвам навън в едно много уютно и приятно местенце на нашата улица, с почти едни и същи хора също припознали мястото като добро за начало на активния си ден. Нещо като офис. Наскоро един познат се пошегува, че се канел да ме пита дали работя там.

Да, случвало се е да пиша там. Финалната редакция на книгата, която завърших и успях да предам за конкурс 4 дни преди крайния срок, се състоя именно в моя „сутрешен офис” (Баш Бар, София).

КАКВО ПРАВИШ, КОГАТО СИ ПРЕТОВАРЕНА ИЛИ ПОД СТРЕС?

Спя, върша рутинни неща, които не изискват мисъл, подреждам се, отдъхвам. Разхождам се със сина ми в Борисовата градина или Докторската. Редувам заниманията. Понякога спирам и решавам кой от приоритетите е по-важен в дадения момент и наблягам на него, срещам се с приятели.

КОЕ ТИ НОСИ ЧУВСТВО НА ПЪЛНОТА?

Това, че най-накрая на 42 години знам какво искам да правя оттук нататък и се надявам да нямам повече препятствия. Когато животът ти затръшне една врата в лицето, странно и милосърдно ти отваря други. Наричам го Балансът на живота – понякога жесток на пръв поглед, но с дълбок смисъл.

КАКВО ЧЕТЕШ В МОМЕНТА?

Започнах „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” на Юнас Юнасон и „Омбре” на Емил Тонев. Отдавна планирах да ги прочета. Странното е, че когато съм в пик на писане, не мога да чета и обратното.

КАКВО СЛУШАШ СЕГА?

Вдъхновяваща за мен напоследък е музиката на Pink Floyd (старата ми музикална любов от гимназията), One Republic, Zaz, Coldplay, Night Wish. Когато искам да повиша борбения си дух си пускам пънк. Слушам и много българска музика: Любо Киров, Йоана, Клас, Атлас (старите неща от 90-те са великолепни), наскоро ме впечатли една нова песен на млада дама в българската музика „Стъпка напред”,( Михаела Маринова ). Клипът е изключително професионално направен – изкуство.

ЛЮБИМА И БЪРЗА ТВОЯ ВКУСНА РЕЦЕПТА?

„Супата на Хълк” – от името става ясно, че е кръстена така, за да привлека интереса на най-малкия член от семейството. Съдържа вкусни и полезни и поотделно и заедно съставки: Картофи, моркови, лук, тиквички, спанак, малко прясно мляко. Пасира се и се сервира поръсена с натрошено сирене и крутони.

КАК СЕ ГРИЖИШ ЗА СЕБЕ СИ, НЯКОИ ПРОСТИ ТРИКОВЕ, РИТУАЛИ?

В забързаното ми ежедневие на часове, минути и крайни срокове разчитам на естествения си, както някой казват свеж вид, който подчертавам с все по-ярки цветове, престрашавам се да правя нови комбинации, които ме карат да се чувствам по-жива и по-щура. Рядко използвам грим, влизам във фризьорски салон 2-3 пъти годишно и пия много вода.

 

12325475_10153734122237436_402297289_o

 

КАКВО Е ЗА ТЕБ ЗАРЕЖДАНЕТО? КАК ГО ПОСТИГАШ?

Музика, музика и пак музика. Разходки навън, танци с малкия-голям човек. Напоследък и доста театър.

ИМАШ ЛИ ВРЕМЕ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ?

Да, веднъж седмично се срещаме с приятели навън.

Хапваме, споделяме приятни напитки и интересни разговори. Тази седмица в петък имам важна регулярна сбирка с едни от най-близките ми приятелки от гимназията. Познаваме се от 1987 г. А това е повече от половината ми живот.

СПОДЕЛИ НЯКОИ ТВОИ ЛЮБИМИ МАНТРИ, СЪЖДЕНИЯ.

 

Ти си това, което правиш.

Няма ограничения пред човешкия дух.

 

МОЛЯ ТЕ, СПОДЕЛИ НЯКОИ МЪДРИ ДУМИ, КОИТО СА ОКАЗАЛИ ДИРЕКТЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ ЖИВОТА ТИ ДНЕС.

“Истинската функция и цел на изкуството е да създаде усещането за прекрасното”. Забравих кой е авторът, но се е запечатало в съзнанието ми е призмата, през която минават нещата за мен, когато гледам, чета и попивам изкуството. Баща ми, който вече 22 години не е сред нас ми беше казал тази мъдра мисъл, когато бях ученичка. Спомних си за нея, когато пишех книгата си.

 

Интервю: Юлия Атанасова

Снимки: Гергана Змийчарова и личен архив Доротея Луканова

 

Още за проектите на Доротея Луканова:

  1. Кауза – Детската площадка на пл. Португалия, ул. „Цар Иван Асен II”, срещу БФС. Начало на действията: май 2013, 4 срещи с районен кмет, 1 репортаж по Канал 3, Подписка в квартала, 2014 г. Репортаж по БТВ – 18.05.2015

2. Събитие с благотворителна цел – Първи юни в квартала 2015. Организирано от Доротея с помощта на 4-5 жени от квартала, участниците са били около 100 човека заедно с децата. Ники Кънчев и съпругата му Даниела подкрепили събитието. Събрани средства – 290 лв. от продажба на детски рисунки, дарени в район Средец за проекта за пълно обновяване. Междувременно Доротея е изпратила 5-6 писма с искане за дарение в подкрепа на проекта за пълно обновяване на площадчето с детската площадка. От маркетинг отдела на район Средец са изпратили до същите фирми. Засега само от една фирма има дарение.

https://web.facebook.com/photo.php?fbid=10153302453057436&set=gm.1441155529520606&type=3&theater

https://web.facebook.com/events/1438485826454243/
3. Осигуряване на медийно отразявяне на протест пред МЗ, 23.06.2015 г. – по повод забавянето на внасяне на становището на националния консултант по ендоктринология в МЗ и изобщо забавянето вече 4 г. откакто се борят от Сдружението за инсулинови помпи (председател Ваня Стоянова). Репортаж БТВ, Тази сутрин

4.ТВ7 Newsroom, Разговор в студио, 25.06.2015

5. Репортаж БТВ, 4.11.2015 – пред НЗОК – по повод предстоящото гласуване на включване на консумативите за инсулиновите помпи в списъка за реимбурсация и стартиране на отпускане на тези медицински изделия безплатно за пациентите с диабет тип 1, инсулинозависим захарен диабет.

Пространства за писане, споделяне и усамотение на Доротея:

Първият блог на Доротея

Блогът Приказник

Сайтът на Доротея

 

 

Leave a Reply