Споделено с Мая Жалова – Канвар

Споделено с Мая Жалова – Канвар

“Споделено за щастието с..” е една непрекъсната поредица с участието на личности, посветили дейността и живота си на щастието.

Интервю на Юлия Атанасова

Мая е културолог, писател, артист, майка, съпруга, сестра, дъщеря, жена, но това са просто определения, които ни помагат по-лесно да я опознаем. За мен тя Е любопитството към живота, винаги готова за следващото приключение. Тя е откривател на щастие.

КАК ЗАПОЧВА ДЕНЯТ ТИ?

„да се зарадвам,

будейки се сутрин,

е най-големия подарък.

всеки ден е рожден

на разсъмване“

Когато написах това стихче преди повече от 15 години, дните ми започваха по един и същи начин – отварях очи, поглеждах навън през прозореца, поздравявах слънцето, а после се отдавах на мечти и приятно бленуване. Няма по-хубави мигове от онези, когато тялото и съзнанието са отпочинали, пречистени от стрес и натоварване, а въображението ти се занимава с една-едничка мисъл – каква ли интересна изненада е подготвил този ден за теб. Сега сутрините ми изглеждат по-различно. Не защото съм спряла да мечтая, а защото темповете на ежедневието ми до голяма степен се определят от останалите членове на семейството. От ранни зори умът ми работи на бързи обороти и прави списъци със задачи. Това не е най-добрия вариант за започване на деня, затова прибягвам до една хитрина – постепенно разбуждане на сетивата посредством приятни емоции. Задължително слушам музика, отварям всички прозорци и врати в къщата, за да влезе свеж въздух, запалвам ароматни пръчици. Обичам да приготвям масала чай – самата обработка на подправките е своебразна ароматерапия, да не говорим за вкуса, който ободрява по неповторим начин. Така още в началото на деня успявам да си доставя необходимия минимум приятни изживявания, които ме зареждат с енергия, необходима за успешното му завършване.

КАКВО ПРАВИШ, КОГАТО СИ ПРЕТОВАРЕНА ИЛИ ПОД СТРЕС?

Първата ми реакция е да потърся най-достъпния начин за разтоварване. Обикновено избирам да остана за малко сама, за предпочитане сред природата, или обратното – търся близък човек, с когото да поговоря. Най-често обаче намирам спасение в творчеството – танцувам, пея, пиша, рисувам, снимам, тъка – за каквото успея да намеря време и възможност. В моменти на силно напрежение човек има склонност да гледа изключително негативно на нещата, да изпитва чувство на безпомощност, съмнение, страх, вина. Установила съм, че природата и изкуството са в състояние най-бързо да възвърнат естествения ми баланс, тъй като чрез тях успявам да уравновеся необходимостта от взаимодействие със заобикалящата среда и нуждата от общуване със самата себе си.

КОЕ ТИ НОСИ ЧУВСТВО НА ПЪЛНОТА?

Maya 1

Всеки път, когато съм в състояние да се докосна до онова, което наричаме „замисъл на Вселената“, изпитвам чувство на пълнота. Когато прекарам безсънни часове в опити да напиша нещо, а после някой го прочете, дойде при мен и ми каже – „благодаря ти, това ми помогна да открия смисъла, който ми се губеше“. Когато след безкрайните зимни месеци най-сетне събуя обувки и стъпалата ми усетят горещия пясък, чуя шума на вълните и осъзная, че морето е все така гостоприемно, а аз не съм изгубила способността си да му се радвам. Когато в края на дълъг и изтощителен ден целувам децата за лека нощ и след всички кавги и разправии чуя онова „обичам те, мамо“, промърморено в полусъница. Да погледнеш назад към това, което си преживял и да видиш, че всичко е било точно такова, каквото трябва да бъде и че нито един твой миг под слънцето не е бил пропилян – няма друго подобно щастие.

КАКВО ЧЕТЕШ В МОМЕНТА?

В момента чета две книги едновременно – „Атинянката Таис“ на Иван Ефремов и „Хвани огъня“ – биографията на Боб Марли от Тимоти Уайт. На Близнаците е трудно да се угоди – винаги трябва да има по нещо и за двете половинки.

КАКВО СЛУШАШ СЕГА?

При мен е ранен предиобед и съм си пуснала една реге-компилация, която е подходяща за сутрешните часове на деня – Finley Quaye, Sara Lugo, Gregory Isaacs, Johnny Osbourne, Sugar Minott и т.н.

ЛЮБИМА И БЪРЗА ТВОЯ ВКУСНА РЕЦЕПТА?

Аз съм голям почитател на свежите зеленчуци – ако зависи от мен, ще се прехранвам изключително и само със салата. В състояние съм да превърна всяко нещо, което открия в хладилника в салата. Все пак мисля, че в контекста на разказаното дотук най-подходящо ще бъде да споделя рецептата си за масала чай. Хората имат различни предпочитания, затова ще изброя необходимите продукти и ще оставя на всеки възможността сам да експериментира с количеството. Ароматът на подправките може да варира в зависимост от това къде са произведени, същото важи и за черния чай, затова най-добре е човек да се придържа към познатите сортове, ако иска да получи изпитан резултат.

Смесват се равни количества вода и прясно мляко (за предпочитане пълномаслено) и се слагат на огъня. Когато сместа заври, се добавят подправките – зърна карамфил, канела на пръчки, зърна кардамон (най-добре е предварително да се счукат леко в хаванче, за да се пропука кората), настърган пресен корен от джинджифил. Захлупва се и се оставя да поври на бавен огън докато сместа добие желания аромат. Добавя се черен чай в насипно състояние (не повече от една-една и половина супени лъжици, в зависимост от количеството течност) и се оставя да кипне още веднъж докато сместа не добие необходимия цвят. Сваля се от огъня и се добавя захар на вкус. Аз лично използвам нерафинирана захар, а понякога и мед.

КАК СЕ ГРИЖИШ ЗА СЕБЕ СИ, НЯКОИ ПРОСТИ ТРИКОВЕ, РИТУАЛИ?

Далеч от дома и с две малки деца рядко намирам възможност да се погрижа, както трябва за себе си. Налага се да правя доста компромиси с личното си време и пространство. Предпочитам да мисля, че както по време на поход, временно съм заменила истинските грижи за себе си със задоволяване на най-неотложните нужди. Има няколко правила, които гледам да не нарушавам. Никога не ям просто защото съм гладна – дори похапването на крак е свързано с приготвяне на вкусна и полезна храна, която да ми достави наслада. Вземането на душ също е ритуал – старая се да използвам натурална козметика и да не бързам за никъде, а да обърна внимание на всяка част от тялото си. Почитател съм на ароматерапията – у дома постоянно държа цял арсенал стъкленици с различни есенции и етерични масла. Често пречиствам помещенията и особено мястото за спане с тамян, градински чай, ароматни пръчици. Аз съм от „племето на сънуващите“, затова правилната подготовка за съня е много важна за мен.

КАКВО Е ЗА ТЕБ ЗАРЕЖДАНЕТО? КАК ГО ПРАВИШ?

Да се заредиш за мен означава да се взреш навътре към онзи център, в който се съдържа есенцията на цялото ни съществуване като човешки същества. Този център е източник на неизчерпаема енергия, с която можем да се свържем всеки път, щом имаме нужда, стига да знаем как. Най-добрият начин да се заредя е времето, прекарано сред природата – разходка, плуване, езда, медитация или любими неща като джапане в локви, катерене по дървета, плевене на лехи или събиране на камъчета. Изключително много обичам водата и всяко взаимодействие с нея ме пречиства и ми действа зареждащо. Танцът също е едно от основните ми средства за зареждане – когато танцувам, светът спира и всичко останало губи значение.

Maya 3

ИМАШ ЛИ ВРЕМЕ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ?

Разбира се. Дори да нямам, старая се да си създам такова. Да се забавляваш значи да се наслаждаваш на съществуването си, да правиш нещата, не защото така трябва, а защото ти носи радост и удоволствие. Аз съм човек, който пътува много. И не просто пътува, а се мести от място на място – кажи-речи на всеки три години радикално сменям обкръжението. Нещата, лесно постижими на едно място, се оказват невъзможни на друго, затова се старая да се адаптирам възможно най-бързо към обстановката. Когато съм в града, наблягам на културните мероприятия и социалните контакти; използвам всяка възможност да се срещна с хора, да науча нещо ново или да затвърдя вече наученото. Когато съм далеч от цивилизацията, използвам свободното си време за разходки, писане, редене на пъзели и игра с децата.

СПОДЕЛИ НЯКОИ ТВОИ ЛЮБИМИ МАНТРИ, СЪЖДЕНИЯ.

Най-любимата ми мантра е тази, която може да се изтанцува. В Индия научих, че няма песен, молитва или чувство, което тялото да не може да изрази посредством движения, мимики, жестове, звуци. Самият акт на превръщане на мисълта, чувството, словото в движение и звук освобождава енергия, която, ако имаше как да бъде уловена, е в състояние да задвижи атомна електроцентрала. А най-добрата молитва е тази, която идва от сърцето. Тя е лична, уникална, неповторима и идва при нас тогава, когато ни е най-необходима. Остава само да успеем да я доловим и изречем правилно.

МОЛЯ ТЕ, СПОДЕЛИ НЯКОИ МЪДРИ ДУМИ, КОИТО СА ОКАЗАЛИ ДИРЕКТЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ ЖИВОТА ТИ ДНЕС.

„Само онзи, който знае откъде идва, знае къде отива“. Тази китайска поговорка обединява всичко, което искаме да научим за себе си – как сме стигнали дотук, накъде сме се запътили и най-вече – тук и сега, кои сме и какво си представяме, че представляваме. Ако съумеем да обозрем взаимовръзката между тези три елемента, да осъзнаем, че ключът към причино-следствената връзка е в самото случване, значи сме свършили по-голямата част от работата си на тази земя.

МОЖЕШ ЛИ ДА ОПИШЕШ, ДОКОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ТОВА, ТУК С ДУМИ КАКВО Е УСЕЩАНЕТО, КОЕТО НОСИ ТАНЦЪТ БХАРАТАНАТЯМ?

* Бхapaтaнaтям e eдин oт 8-тe клacичecки тaнцa нa Индия. Древно синкретично изкуство, което обединява философия, театър, пантомима, музика и танц.

Maya 2_

Индийският класически танц е довел до съвършенство умението на танцьорката да борави с всяка една част от тялото си – като се започне с ръцете и краката, дланите и стъпалата, и се стигне до пръстите на ръцете, шията, веждите, очите. Координацията между отделните елементи е изключително важна – без нея нашето изкуство би изглеждало като съвкупност от сложни за изпълнение движения без всякакъв смисъл. В същото време танцът притежава и друг, много по-необятен и труден за проследяване философски и религиозен аспект. Това е молитвено изкуство, чиято цел е да изведе човешкото съзнание до нивото на божественото, да накара зрителя да „провиди“, „да изживее“ истината като го направи съпричастен на състоянието, в което танцьорката се намира по време на танц. За да може молитвата да достигне до Бог, тя трябва да бъде изречена вдъхновено и с вяра; в същото време тя трябва да бъде достатъчно отчетлива и ясна, за да достигне и до сърцата на хората, да ги приобщи към това изживяване. Овладян екстаз – това е начинът, по който най-добре мога да опиша подобно състояние.

КАКВО ОТКРИ /НАУЧИ ЗА СЕБЕ СИ В ИНДИЯ?

Индия ми помогна да разбера колко съм смела, колко неимоверно храбра и самоотвержена мога да бъда в името на някаква цел. Научи ме на търпение, помогна ми да осъзная, че каквото и да се случи, ако запазиш доверие в провидението, винаги ще се озовеш на правилната пътека, независимо през какви трудности ти се наложи да преминеш. В Индия ценностната ми система бе подложена на изпитание – разбрах, че съм в състояние да направя компромиси с неща, които съм считала за важни и в същото време да бъда непреклонна по отношение на други, които преди са ми се стрували дреболии. Индия ми откри много истини за самотата, за различността; за това, че да приемеш себе си се оказва много по-трудно от това да приемеш другите. Не на последно място – Индия бе мястото, където разбрах, че „soul adventurer” не е само фраза от песен на Боб Марли, а нещо, което ще ме съпътства до края на дните ми…

 

За Мая Жалова-Канвар

Мая Жалова-Канвар е родена в София, в момента живее в САЩ. Завършва специалност “Културология” в СУ “Св. Климент Охридски”, магистратура “Културна антропология”, защитавайки с отличие дипломна работа на тема “Съвременно състояние на православното монашество в България”.

През 1995 г. се присъединява към независимото артистично сдружение “Изкуство в действие”, където работи в областта на пърформанса и танцовия театър. Реализира многобройни авторски изяви и участия в международни младежки проекти в България, Германия, Франция, Турция, Полша, Румъния и Белгия. Автор е на два поетични сборника – “Аморенто” (1999) и “Книга на безумията” (2003), на изследването “Религиозни практики в ромските общности” (2001), на есета и пътеписи, публикувани в българските периодични издания.

През 2006 г. печели стипендия на Индийския съвет за културно сътрудничество (ICCR) и заминава за Ню Делхи, където в продължение на 5 години изучава Бхаратанатям, класически танц от щата Тамил Наду, Южна Индия. Като възпитаник на падма бхушан гуру доктор Сароджа Вайдянатан (Школа за класическа музика и танц „Ганешя Натялая“), участва в редица представления на едни от най-престижните сцени на Делхи. След успешното си дипломиране през ноември 2011 година придобива званието „калашри” (майстор на изкуството). Автор е на албума „Танцувайки Индия. Пътуване към Изтока“, посветен на индийското класическо изкуство, както и на поредица семинари и лекции-демонстрации в по-големите градове на България (София, Варна, Велико Търново, Бургас).

Още за Мая Жалова-Канвар:

http://www.eva.bg/article/11307-Maya-i-nei-nata-golyama-indii-ska-lyubov

www.youtube.com/watch?v=rCbgimVcBjk&feature=autoshare&fb_source=message

http://theexplorer.bg/?p=1121

http://ekcarevec.com/view_prozorec.php?id=717

Снимки: архив Мая Жалова-Канвар

 

Leave a Reply