Споделено с Ивинела Самуилова

Споделено с Ивинела Самуилова

 

 

В рубриката “ Споделено за щастието с..” в Judway представям хора, които комуникират активно наученото и буквално раздават своите малки тайни за радостен път, зареждат, инспирират, насърчават всички любопитни. Всеки един от нас е уникалeн и звездата му свети различно за света, така както всеки един от нас дава на света различното, без което всички останали не можем.

Споделено за щастието с..” е една непрекъсната поредица с участието на личности, посветили дейността и живота си на щастието. Сами ще се убедите, колко различни са отговорите им на еднаквите въпроси, които им задавам. Именно това е и целта – да се усети уникалността на всеки път и да се заредим от техните познания и практики.

Днес чудодействаме, чудообсъждаме, чудосмеем се, чудосподеляме си с Ивинела Самуилова.

 

Интервю на Юлия Атанасова

 

КАК ЗАПОЧВА ДЕНЯТ ТИ?

С молитва – аз съм християнка. Обикновено, още в леглото, си казвам 22 псалом: „Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая…“ После паля свещичка пред иконата на Христос и си пускам „Великото славословие“ в любимото ми изпълнение на ангелогласната Дивна Любоевич – сръбска православна певица, наричана „гласът на молитвата”. Прекрасно е! В момента, в който гласът й се извиси в „Слава…“, душата ми сякаш излита. „Слава на Теб, Който ни показа светлината!

Слава във висините Богу, и на земята мир,

между човеците – добра воля!…“

КАКВО ПРАВИШ, КОГАТО СИ ПРЕТОВАРЕНА ИЛИ ПОД СТРЕС?

Моля се. Отивам в планината. Половин час до реката на любимата ми пътека на Витоша ми стига, за да се разтоваря и презаредя. Често правя и щуротии в духа на подхода на Алексей – необикновеният психолог, който е прототип на главния герой в първия ми роман „Животът може да е чудо“. Казвам си: „Стресирана съм защото… не си търкам носа с картофена обелка“ (например). Измислям някакво абсурдно обяснение за стреса. После правя това, което „не съм правила“ – буквално. Т.е. обелвам картоф и си търкам носа с обелката :-). Това много радикално отнема сериозността и променя нагласата. Смехът бързо разпръска напрежението и не само това – намалява чувството за важност и значимост, които обикновено са в основата на всяко напрежение.

КОЕ ТИ НОСИ ЧУВСТВО НА ПЪЛНОТА?

Писането – като цяло. Но има и много други моменти, в които се чувствам изпълнена – по време на Литургия, разговорите със сина ми, времето, прекарано с родителите ми, когато плевя магданоза на баща ми или поливам на мама розите и мушкатата, когато съм сред природата, когато карам колело, когато слушам музика, когато с приятеля ми се смеем до сълзи посред нощ на някоя глупост…

КАКВО ЧЕТЕШ В МОМЕНТА?

Няколко неща: постоянно по нещо от Новия завет, препрочитам „Писмата на душевадеца“ на К.С. Луис, „Зимоковецът“ на Тери Пратчет и най-новата ми придобивка – стихосбирка на Розалия де Кастро, която си донесох от Камино* – много ми допада като светоусещане.

*Наскоро Ивинела се завърна от поклонническия път до Сантяго де Компостела, където измина 250 км пеша през Португалия и Испания. Това е второто й Камино, за първото може да прочетете тук (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2161109). Камино е и сюжет на последния й роман „Къде отиваш, пътнико?“

OLYMPUS DIGITAL CAMERAПътят към Сантяго, Първото Камино на Ивинела

КАКВО СЛУШАШ СЕГА?

Много обичам тишината. Имам огромна нужда от нея, за да чувам това, което пиша. Но ако трябва да избирам сега, точно в този момент бих си пуснала, например, Богдан Алин Ота – румънски пианист и композитор, когото открих през „Норвегия търси талант“.

ЛЮБИМА И БЪРЗА ТВОЯ ВКУСНА РЕЦЕПТА?

Супа от броколи

Накъсваме броколите на розички, измиваме и слагаме да врат в подсолена вода за около петнадесет минути. През това време обелваме един-два картофа, настъргваме ги, както и 1-2 моркова. Добавяме и тях при броколите и оставяме всичко да ври още 15-20 минути. През това време изчистваме и нарязваме връзка зелен лук и запържваме в малко зехтин, заедно с 1-2 лъжици грис. Изсипваме при врящите зеленчуци, добавяме нарязан магданоз, разбъркваме за няколко минути и сме готови. По желание супата може да се сервира с натрошено сирене.

КАК СЕ ГРИЖИШ ЗА СЕБЕ СИ, НЯКОИ ПРОСТИ ТРИКОВЕ, РИТУАЛИ?

Понеже кожата ми е суха, а и чувствителна, след баня, още докато съм мокра, мажа тялото си със зехтин, а косата разтривам с няколко капки арганово масло.
КАКВО Е ЗА ТЕБ ЗАРЕЖДАНЕТО? КАК ГО ПРАВИШ?

Писането ме зарежда. Дори и да се чувствам изморена, започна ли да творя, усещам страхотен прилив на енергия. И природата. Въздухът, просторът, тишината, водата. Понякога, при спешни случаи, съм използвала и зарядното на телефона – включвам го към пъпа си 🙂

ИМАШ ЛИ ВРЕМЕ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ?

Е, аз основно това правя – забавлявам се. 🙂

СПОДЕЛИ НЯКОИ ТВОИ ЛЮБИМИ МАНТРИ, СЪЖДЕНИЯ.

Имам любима молитва: „Слава Богу!“ За „мантра“ бих използвала „Хвала” – това е сръбската дума за „благодаря”, която аз много харесвам, защото носи идеята за благодарност с прослава. Ако единствената дума, която произнасяме е „Благодаря!”, това е напълно достатъчно. Защото благодарността предизвиква благоговение, позволява ни да усетим величието и чудото на битието, а това променя много силно как възприемаме случващото се с нас и света около нас.

МОЛЯ ТЕ, СПОДЕЛИ НЯКОИ МЪДРИ ДУМИ, КОИТО СА ОКАЗАЛИ ДИРЕКТЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ ЖИВОТА ТИ ДНЕС.

„Бог би ни простил всичко, освен липсата на радост”. „Всеки от нас е преминал през един огромен риск – рискът да не се е родил изобщо.”

При безбройните възможни комбинации, фактът, че точно вие и аз сме тук и сега, е чудо сам по себе си. Опитвам се да не забравям това и да живея именно така – чудесно, с радост и благодарност.

Да сме безразлични към живота, да живеем по инерция, да приемем сивото и безрадостно ежедневие за норма, да се потопим в нещастие, да приемаме живота като заболяване и да умрем приживе – за мен това е най-лошото, което може да ни се случи и би било истинско престъпление да го допуснем.

Вярвам, че нормалната нагласа за живеене е отношението на възторг пред чудото, на радост от живеенето, на желание да откриваме нови възможности да изразяваме себе си по най-добрия възможен начин – като съ-творци и съ-работници на Бог в този свят. Това е нашата свещена мисия, нашето призвание, смисълът на съществуването ни.

КАКВО Е ЧУДО СПОРЕД ТЕБ?

Нормата на живота.

КАКВО НОВО ПРЕДСТОИ ПРИ ТЕБ – КНИГА, СЪБИТИЯ, НА КОИТО МОЖЕМ ДА СМЕ СВИДЕТЕЛИ?

Завършвам петата си книга – „Гатанки от небето“. Нямам търпение да я представя на българските читатели по-късно тази година. Тя е различна от останалите, не е роман и в нея има надграждане на посланията, които отправям към читателите ми през последните четири години. Най-важното от тях, според мен, е именно посланието за радостта като наша свещена мисия и чудото като норма на живота.

 

За Ивинела Самуилова.

Ивинела Самуилова е един от най-интересните съвременни български писатели, автор на четири романа, които бързо се наредиха сред най-търсените заглавия на българския книжен пазар. Самите читатели определят книгите на Ивинела като „завладяващи и провокиращи“, „жизнени, пробуждащи и мотивиращи“, „не робуват на клишета“, „действат като терапия“, „променят отношението към живота“, „зареждат, учат и вдъхновяват“.

Творческите търсения на Ивинела Самуилова са насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните, а желанието й е да покаже, че когато Сърцето и Умът работят в синхрон у всеки един от нас се разкрива безкрайна вселена от възможности за щастлив и пълноценен живот.

През 2008 г. Ивинела Самуилова се запознава с Алексей Бъчев – Психолог. Силно впечатлена от метода му на работа, тя представя подхода му в увлекателна история в първия си роман „Животът може да е чудо” , където Алексей е прототип на главния герой. След излизането на книгата, по желание на читателите да научат от първа ръка как действа нетрадиционния и забавен подход към реалността на психолога, Алексей и Ивинела започват да организират и курсове (за вълшебници) „Животът може да е чудо”. В момента това са едни от най-популярните семинари, които показват начини за излизане от влиянието и внушенията на матрицата – социум.

 

Ivinela_Alexey (1)На снимката Ивинела заедно с Алексей Бъчев

Романът „Животът може да е чудо” бе избран от читатели на първо място в националния конкурс „Книгата, която ме вдъхновява”. На второ място в същия конкурс се нареди четвъртият роман на Ивинела „Къде отиваш, пътнико?”, който по-късно влезе и в класацията ТОП 20 на площад Славейков за най-търсените български книги през последната една година, по повод 24 май.

 

Jivotut moje da e chudokude otivash putniko_koricakoritsa_kniga3

 

 

 

 

Третият роман на авторката „Жената, която търсеше любовта” пък е с приз „Носител на всенародната любов” в конкурса „Копнеж по човечни книги” на фондация „Човешката библиотека”.

Ивинела Самуилова е родена през 1971 г. в Севлиево. Завършва езикова гимназия с испански и английски, а след това – магистратура по богословие във Великотърновския университет. Има и редица допълнителни квалификации и обучения, сред които журналистика и психология.

 

Още информация за Ивинела:

https://www.facebook.com/groups/chudodeitsi/

 

 

 

Портретната снимка: Станислава Ямакова

Снимки: личен архив Ивинела Самуилова

 

Leave a Reply