Състраданието е предпоставка за щастие

Състраданието е предпоставка за щастие

posted in: Мотивация | 0

Усещате ли го?

 

Нарича се състрадание и отнема един миг.

 

Експертите са открили, че да се вкараш на другия в обувките не е важно само като качество, а също така е предпоставка за щастие. Някои го наричат “свещеното място”, чрез което навлизаме в болката на другия. А това е решаващо, защото така се насърчава връзката между хората. Може да изглежда прекалено емоционално, но всъщност това чувство е голяма сила.

 

 

Например в работата, ако умеем да влизаме в положението на хората, сме много по-добри в това да ги мотивираме, вдъхновяваме, вместо да ги критикуваме и отхвърляме. Същото е и с клиентите, когато ги познаваме добре, по-лесно разбираме от какво наистина имат нужда и не се налага да използваме манипулативни подходи, които винаги съм вярвала, че не водят до успешни дългосрочни партньорски взаимоотношения.

 

Може да се каже, че не е вярно, че жените са по-състрадателни от мъжете, защото това е чувство, което се учи и усеща и го имаме и двата пола. Просто при мъжете то не излиза толкова често под формата на истинска емоция.

За да покажем състрадание първо трябва да навлезем дълбоко в своите наранени чувства.

И щастливите хора не са много добри в състраданието, макар и да си мислят така. Хората, които винаги виждат чашата полу-пълна, рядко я виждат полу-празна и в околните. Затова реакцията им при поява на чужда скръб по-скоро под формата на чувство на дискомфорт, вместо мило спокойно съчувствие.

 

Четенето на романи ни помага в това. Плакахте ли, когато Бет умира в “Малки жени”? Е, забравете за срама, защото така тренираме мускулите на съчувствието си. Когато четем истории, наяве излизат личните ни преживявания. Героите може да не са истински, но чувствата ни са. Дори споделянето на материал, който е провокирал емоциите ни е форма на проява на състрадание.

 

И при всички положения, попадайки в ситуация изискваща състрадение, по-добре е да кажем “Незнам какво да кажа”, отколкото да не казваме нищо.

 

„За да се научите да общувате с другите по нов начин, разгледайте внимателно поведението си спрямо хората, които изпитвате потребност да контролирате и командвате. Независимо дали става въпрос за съпруг или съпруга, деца, колеги, служители..- каквито и да са, отделете малко време, за да общувате с тях другояче, виждайки отвъд материалното в тях. Това е отлично упражнение за преминаване към духовно съзнание, защото се основава не на потребността да контролирате, съдите или командвате. Напротив, ще се опитвате да придадете вътрешна сила на хората, които някога сте възприемали като подчинени на волята ви. Започнете ли веднъж да виждате по-далеч от физическата същност на хората около вас, ще се свържете с невидимата сила, която протича и през вас, и през тях“ – Д-р Уейн Дайър.

 

Това, което правим е важно за света  и затова и когато сме вдъхновени, винаги срещаме и точните хора, с които да го осъществим. Пътищата са най-различни и спасението дебне отвсякъде

 

Love,

Юлия Атанасова

 

За повече положителни и вдъновяващи мисли, заповядай с мен в ТОВА ОНОВА безплатно ТУК – с регистрацията получаваш безплатно и книжката ми „Аз съм радостта“

 

 

Ако темите за жените в бизнеса и продажбите ти е интересна, близка, каня те – Стани част от затворената група The World Of A Sales Woman във Facebook ТУК

 

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

 

Leave a Reply