Открих сърцето си, като се завърнах
звук и чувство на свобода.
Научих и пак и пак, че когато приема тишината,
сърцето ми вибрира по-високо тук и сега.
И всеки път, като съм тиха
ума ми търси да сравни.
Но тогава си припомням. Днес е тихо.
Чувам себе си. Звукът, в който най – много желая да туптя
Защото ме прави по-мъдра, прекрасна и ме държи в потока на света.
От Юлия Атанасова
Leave a Reply