Тъмната страна на големите цели

posted in: Мотивация | 0

 

Егото обича големите цели, както зависимия към сладко обича захарта.

 

Егото ни казава, че колкото по-големи са целите ни, толкова по-големи хора сме.

 

Тъмната страна на големите цели.

 

И аз бях от този тип – с многото големи цели. Избирах фойерверките пред чашата чай с конфитюр.

 

А днес първо се питам: „И така … Защо искаш това, което искаш?“ и после разбирам дали си заслужава изобщо да го искам.

 

Ние не сме целите си. Нашите цели не определят това, че си заслужаваме. Заслужаваме си, всички до един!

 

Амбицията е само аксесоар към душата ни – но не и кои сме.

 

Защо е полезно да си припомним това?

 

Защото, когато можем да откачим идентичността и себеуважението си от нашите цели, започваме да виждаме със сърцето.

 

И гледката може да е бясно амбициозна.

А може и да е много проста и сладка.

 

Простичките цели най-често ни водят към най-дълбокото у нас.

 

Когато съзнаем, че душата ни е водещия ни източник на енергия, а амбициите са за игра, можем да избираме: да тръгнем към ”голямото” или да се приберем вкъщи.

 

И тогава ще сме доволни – и в двата случая!

 

хо Юлия Атанасова

 

Кликни върху картинката и се регистрирай,

получи безплатно книжката „Аз съм радостта“ с полезни практики за ежедневието

Leave a Reply