В търсене на баланса

posted in: Мотивация | 0

Може и ти да си една от тези жени, какъвто е и моят случай – работиш активно, ежедневието ти е изпълнено с постигане на сделки, резултати, комуникация с хора, работа с цифри.

А всяка една професия, касаеща управление, презентации, говорене или много данни, сметки, администрация, без значение от позицията,  е пренасочване на енергията ни отвътре навън и с това сама по себе си е свързвана с мъжкото начало. От което  автоматично следва, че и аз като жена, в по-голямата част от времето през деня комуникирам със света около мен преди всичко през мъжката си енергия.

И в това няма лошо – нито да я върша тази работа, като жена, нито да се изразявам по този начин. Напротив, мъжката ми енергия ме дарява и с много положително,  като:

умения да съм силна, успешна, способна, да се грижа, да взимам бързо решения в трудни моменти, да съм практична и организирана, да умея да правя стратегии и да постигам целите си.

Но отдавайки й се така пълноценно в работата, редом и с всички останали ежедневни ангажименти, в един момент аз съвсем естествено започнах да търся баланса.

 

Балансът между:

Това да съм прекалено оправна, знаеща, можеща…познато ли ти е? – да можеш да отидеш сама и до сервиза да си оправиш колата, и да се справиш с всичко на работното място, после да подредиш вкъщи, да сготвиш вечеря, да си на разположение за чуждите нужди …

и това да се обърна към себе си, да вдишам и издишам, да се отпусна и омекотя, да възвърна нежността си и започна да говоря през нея.

Да, когато затърсих този баланс за себе си, чувствах една празнина вътре в мен, която не можеше да бъде запълнена от приятел, партньор или нещо материално.

 

Исках просто да съм!

Нямах нужда да правя или да се старая повече, защото тялото ми усещаше умора, а духът ми беше гладен и знаех, че това, от което се нуждаех, бе да подхраня точно него.

 

Духът

За мен, това е огънят ми отвътре, онова усещане в корема, откъдето лесно и бързо взимам най-правилните решения. Това са моите интуиция и присъствие. Връзката ми с вътрешната ми божественост – моята женска енергия.

Но при толкова много шум около мен, не винаги чувам това, от което душата ми се нуждае.

Редно е да я подхранвам, да се погрижа и да си дам всичко, което ме държи заземена, чиста, вдъхновена и свързана с нея. А това значи:

 

Медитация –  която ме връща обратно към интуицията ми.

Плюс, да си задавам по-често въпроси, като: Как мога да подхраня този миг от живота си? Как мога да отпусна стреса? Как мога да не приемам нещата лично? Как да си припомням, че вече съм пораснала и затова е редно да спра, да си поема дълбоко въздух и просто да бъда добър пример?

И нямам предвид да ставам перфектна, а да съм автентична, защото само тогава мога да дам и най-доброто от себе си на другите.

Точно, като да избирам и сменям  честотите на радиото – връщам се към себе си в моментите, в които в противен случай мога да прегоря, да се преизтощя, преизнервя, избухна…

А когато не успея да уловя навреме необходимостта от смяна на сигнала – без да се самокритикувам, да си припомня, че в момента овладявам едно огромно изкуство – да преливат в мен женската и мъжката  ми енергии, което отнема време и затова ще запазя спокойствие и търпение да преведа себе си през това пътешествие.

И така този процес стана  мое намерение.

Защото подхранването на духа изисква дисциплина. Изисква наблюдателност. Изисква да съм присъстваща и съзнателна.

 

А моето намерение към баланс ме поведе и към традицията и постоянството и  тези така простички стъпки, които измислих за ежедневието си:

-Наблюдавам се дали присъствам съзнателно във всеки един момент

-Предавам контрола от ума на сърцето си

-За да става това по-лесно и приятно, помагам и на тялото да влиза в новия ми ритъм: упражнения за дишане – бавни и дълбоки вдишвания и издишвания, дишане през уста; много течности; предимно свежи и необработена храни, плодове и зеленчуци и много ябълки; задължително чай; релаксираща музика; масажи; разходки сред природата; танци и специално внимание на раздвижването на ханша; йога.

-Всеки ден си давам минимум половин час след работа време за мен – време за преход от активната към олекотената енергия.

 

Тези така лесни стъпки за грижа за мен ме подхранват и ми позволяват да бъда себе си през целия ден.

Love,

Юлия Атанасова

 

 

Ако темите за жените и хармонията ти е интересна, близка, каня те – Стани част от затворената група Woman Vibe – Живей.Твори. Повтори – във Facebook ТУК

 

 

За повече положителни и вдъновяващи мисли, заповядай с мен в ТОВА ОНОВА безплатно ТУК – с регистрацията получаваш безплатно и книжката ми „Аз съм радостта“

 

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.