Хубавите уроци от живота.

posted in: Мотивация | 0

Влизаме в периода на равносметките, спомените и плановете. Време, в което се замисляме къде сме сега и къде мечтаем да бъдем. А кои са научените уроци? Направих си списък с 26 от най-значимите за мен:

1 . Любов. Всички сме чували поговорката: „По-добре да си обичал и загубил, отколкото никога да не си обичал“, нали? Знам, подобни изказвания звучат толкова банално и повърхностно и често ги отхвърляме с лекота. Но това е студената истина, и за нея се подсещаме само с подобни клишета. Трябва да обичаме, дори ако са разбити сърцата ни, защото живота тече гладко само, когато има любов. Любовта е най-естественото състояние на човек.

2 . И само любов не е достатъчно. Да предприемем действия и да покажем на другите, че ни е грижа и че ги обичаме.

3 . Щастието не се купува. Търсим винаги още нещо, което да си купим, така че да запълним празнината, но все не можем – защото този начин не работи или ефекта винаги е временен. Не “нещата” ни правят щастливи. И в най-лошия случай, този модел съсипва живота ни, като ни оставя празни и депресирани и още по-самотни, сами сред море от вещи.

jakeolson07

4 . Успех. Имаше период, през който мислех, че за да е успешен човек, трябва да е на висока позиция в работата, да живее в луксозен дом, да кара скъпа кола, да носи маркови дрехи. И имайки всичко това съм продължавала да храня егото си, без обаче да се чувствам по-добре. Разбрах, че удовлетворението в живота е процес отвътре навън, и се изразява в съзнателността и творенето в този момент.

5 . Промените. Не е необходимо да се променяме, защото просто трябва. Променяме се, когато го усетим на духовно ниво, че имаме нужда от това. За никъде не бързаме.

6 . Растеж и принос като смисъл на живота. Вярвам, че пълноценен начин на живот се постига съвсем лесно: като непрекъснато израстваме като личности и помагаме на околните да постигат същото.

7 . Здраве. Без здраве, нищо друго няма значение. Грижата за здрав дух и тяло е собствена отговорност на всеки един от нас.

  1. Работата не е смисъла на живота. Имаше период, в който отдавах огромно значение на работата, а останалата част от живота ми страдаше. Възхищавам се на истински успелите хора – тези, които подържат баланс между духовен, личен и професионален живот.
  2. Да открием какво обичаме да правим. Всеки от нас си има страст, независимо дали в този момент знае или не каква е тя. Само в наша услуга е да я открием. Може да е писане, рисуване, йога, пътуване, готвене, плетене, шиене. Чувството на любов, с което ги правим се отразява на всичко останало в живота ни.
  3. Връзки. Безценна е хармонията в отношенията ни с всички хора.jakeolson09
  4. Не е необходимо всички да ни харесат. Всички искаме да сме обичани, но не може да подхождаме към всеки контакт по един и същи начин и да очакваме, че всички ще ни обичат или харесват еднакво. Животът не работи по този начин. Когато някой не ни харсева, всъщност нищо особено не се случва, не свършва света. Пускаме и продължаваме напред.
  5. Статусът няма значение. В днешно време обръщаме огромно внимание на материалното богатство и поставяме статуси на хората “богати”, “влиятелни” и т.н. Виждала съм много богати хора, които са изключително нещастни, чиято криза не е в банковата им сметка, а вътре в самите тях, емоционално празни са. Не сме работата ни, не сме и парите, които печелим, нито колата, която караме или съдържанието на портфейла ни.
  6. Ревността и завистта са загубена кауза. В странни времена живеем, когато хората очакват от нас да ревнуваме, за да се убедят, че ни пука. Аз предпочитам другия начин, да показвам, че ми пука, като показвам и казвам, че вярвам в хората. Живота е по-лесен.
  7. Всички боготворим нещо. Мнозина боготворят предмети, други ценности. Наш е избора какво да е то.
  8. Не съм център на Вселената. Трудно ни е да гледаме на света от друга освен нашата собствена гледна точка и постоянно се притесняваме за живота ни, но не може да критикуваме другите за техния път и начин на живот и да ги караме да се съобразяват изцяло с нашия.
  9. Да живеем сега и как се чувстваме в този момент е най – важно.
  10. Страх. Често изпитваме чувство на страх без особена причина, или заради неща, които нямат истинско влияние върху живота ни, или които не можем да контролираме. Просто релакс, така или иначе накрая всичко отминава.
  11. Промяната е растеж. Обикновено търсим промяна в живота си, но без да сме готови самите ние да се променим. Промяната и свързана с неясен краен резултат, неяснотата с дискомфорт, а дискомфорта не е много приятен. Важното е да се научим да се наслаждавем на процеса на промяната, на пътя, по който сме тръгнали.
  12. Да се правим на перфектни не ни прави перфектни. Аз не съм перфектна и никога няма да бъда. Правя грешки и взимам неправилни решения, от време на време падам, после пак ставам. И всички сме така. И в това е нашето очарование.
  13. Миналото не отговаря на бъдещето. Не можем да променим миналото, така че е важно да се фокусираме върху настоящето. Все едно да караме кола и вместо да гледаме напред и около нас и да присъстваме в движението, ние постоянно гледаме в огледалото за обратно виждане – вероятността за катастрофа ни е в кърпа вързана, не е ли така?
  14. Болката е знак, но в страданието няма нищо полезно. Болката е индикатор, че нещо не е наред и има нужда от промяна. Страданието е личен избор. Можем да спрем, да се поучим от болката и да продължим напред.

22.Съмнението убива. Този, който ни спира да правим, каквото поискаме, да сме свободни, да сме здрави и щастливи и да живеем страстно и многозначително сме самите ние. Съмняваме се в себе си до смърт.

23. Няма нищо лошо в изчакването. Дори е полезно да забавим темпото. Случвало ли ви се е да карате колата си на автопилот, да тичате по улицата и да не забележите познат? И на мен, много пъти. После съм се питала защо? Какво спечелих? Единственото, което съм имала в този момент е неосъзнатостта ми.

24. Честност. Важно е да сме честни в живота и по – лесно се живее като казваме истината. Болезнено е за другите, когато не сме честни.

25. Откритост. Важна е колкото честността, но се постига малко по – трудно. Откритостта изисква честност и да умеем да казваме каквото мислим, да не подвеждаме околните, да сме реалисти и да сме истински. Откритостта е много субективно качество, затова първо се учим да сме честни със себе си, след това да сме открити към останалите. Това не означава, че трябва да изнасяме целия си живот наяве.

26. Да помагаме на другите. Озряваването настъпва, когато вечер се приберем и си зададем въпроса с какво помогнах на някой? Точно както е описано в книгата “Карма на любовта”- за да получим в живота, първо трябва да помогнем на някой друг да получи: любов, разбиране, уважение, пари, нежност, свободно време.

От Юлия Атанасова

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

Снимки: Jake Olson

Източник снимки: http://www.mymodernmet.com/profiles/blogs/jake-olson-photographer-reframed-candid-interview?context=tag-photo

Leave a Reply