Щастливи, не перфектни.

Щастливи, не перфектни.

posted in: Мотивация | 0

 

Когато сме себе си, обичаме живота.

 

Обикновено най-трудно е да спрем да се стараем да сме перфектни и да започнем да бъдем себе си.

 

Перфектни в какво? В удовлетворяване на очакванията и желанията на хората около нас?

 

А това не е ли просто роля, с която еднолично записваме участието си в чужд филм?

 

Колко перфектни днес са също толкова нещастни?

 

С вътрешния мир и спокойствие сами идват и одобрението на околните и постиженията, без да ги търсим.

 

Въпросът е да започнем да си задаваме въпроси и да си вярваме. Отговорите винаги са в нас.

 

Защо?

 

Той ни дава посока, отправна точка, изгражда мисията ни за нас самите, живота ни, затова което правим.

 

Как?

 

Всичко, в което влагаме любов и страст ни мотивира, създава много по-голяма добавена стойност за света, води до успех. Какво? Много практики ни връщат към детството, какви сме били, за какво сме мечтали и какво сме обичали да правим. Детството е отправната точка за всеки човек. Тогава са се формирали, както очакванията ни към света, така и комплексите ни. Всъщност като деца сме знаели много повече за себе си отколкото сега. Детските ни желания, това как се чувстваме във всяка една ситуация (добре или зле), наблюдателността ни към хората и света са пътеводните светлини към познанието на истинските ни желания и посока на реализация.

 

Изисква се кураж за подобен рестарт, както и преминаването през известни съпротиви, които изкачат и спират процеса на моменти, но те са разпознаваеми: подозрение, съмнение, страх.

 

Перфектни резултати винаги има и ще има с точен избор, постоянтство и вяра. Постоянството е търпение. Търпеливи ли сме към себе си, търпеливи сме и към света. Така е и със старанието, и със сигурността и с вярата.

Посоката за щастие и успех е само една: отвътре навън.

 

 

От Юлия Атанасова

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

 

Leave a Reply