Author Archives: Julia Atanasova

Мислиш си “Това е”. Потъваш в едно схващане, в едно комфортно чувство и “Това е”! И за известно време е “Това e”. Но после започваш да се измаряш и се записваш на готварски клас, бойни изкуства, може и да попътуваш … Continued

Просто е, нали? Толкова е просто, а го правим така трудно. Винаги е толкова сложно. Толкова е просто, а създаваме страдание от всичко, за да си мислим, че живота ни струва нещо, докато той всъщност си струва всичко, абсолютно всичко. … Continued

Хората растем така свързани с идентичностите. Кой си ти? „Аз съм рекламен мениджър.“ Така щях да отговоря преди около десетина години. Планирам. Бюджетирам. Презентирам. Продавам… Но вече е различно. Идентичността се е разклатила. Толкова много слоеве се обелиха оттогава, за … Continued

Водата. Свещена и женствена. Вечно мъдра. Вечно нежна. Наблюдавали ли сте малко момиченце как си припява? Тихичко в неговия кът. Играе си с листата, куклите, капките от дъжда по прозореца. И е щастливо. В хармония с въображението си. С вътрешния … Continued

Нищо не може да се сравни с лекотата Абсолютно нищо.Това чуствство на безкрайна еуфорияКато вкуса на устните на любимия. Без бързане Просто Бавно Вкусване От което Ти омекват кракатаИ те кара да се рееш.Често бъркаме мързелаСъс спокойствието, А тези моменти на спокойствие са всичко.Защото, когато го приемем в … Continued

Изобилие от хора, тичащи наоколо и търсещи нещо, което да ги спаси. Религия. Алкохол. Брак. Мечтаното тяло, като на мъжете от екрана, като на жените от кориците на списанията. Същата история. Същият бар. Същата празнина. Всичко може да е много … Continued

Съвсем нормално е да не се интересувамe от това накъде за се запътили другите. Защото, ако се интересувамe толкова много от това, което те правят и мислят, няма да сме уверени в собственото си пътешествие, нали? Тази позиция бавно се … Continued

Не искам да се връщам назад и мисля „Това бяха най-добрите дни в живота ми“. Не искам да гледам напред и да си мисля, „Ако еди кое си се случи, ако можех да имам това и това и това, всичко … Continued

Не е ли вярно, когато казват, че всичко е в малките неща. Всичко е в малките неща и ако поседим търпеливо с малките неща, постепенно ставаме мултипликация на всички малки неща. Превръщаме се в голяма цветна дъга. Усещате ли го? … Continued

За блаженството да обичаме моментите, които живеем, така сякаш вече ни липсват, сякаш вече са си отишли. По-малко шумно и бързо и повече тихо и бавно живеене. Да познаваме тази разлика. Да притежаваме тази разлика. Да отпиваме по-бавни и дълги … Continued