Съвсем нормално е да не се интересувамe от това накъде за се запътили другите. Защото, ако се интересувамe толкова много от това, което те правят и мислят, няма да сме уверени в собственото си пътешествие, нали? Тази позиция бавно се … Continued
Не искам да се връщам назад и мисля „Това бяха най-добрите дни в живота ми“. Не искам да гледам напред и да си мисля, „Ако еди кое си се случи, ако можех да имам това и това и това, всичко … Continued
Не е ли вярно, когато казват, че всичко е в малките неща. Всичко е в малките неща и ако поседим търпеливо с малките неща, постепенно ставаме мултипликация на всички малки неща. Превръщаме се в голяма цветна дъга. Усещате ли го? … Continued
За блаженството да обичаме моментите, които живеем, така сякаш вече ни липсват, сякаш вече са си отишли. По-малко шумно и бързо и повече тихо и бавно живеене. Да познаваме тази разлика. Да притежаваме тази разлика. Да отпиваме по-бавни и дълги … Continued
Откриването на онова пространство, между скачането, при което никой не може да попречи на падането ти и планирането без действие. Като нормален човек и аз винаги съм скачала бързо. Но когато скачаме без конкретно възнамерение да стои зад скока, този … Continued
Такъв е живота. Смешен. Разхвърлян. Без абсолютно никаква последователност. Всяка седмица нещо се променя. Всеки ден. Всеки момент.Нашето настроение + тяхното настроение, предизвиква интересен диалог, интересен обмен, интересна реакция. Такъв е и моя живот. Пътешествие по огън, вода, въздух, земя.Понякога … Continued
Спомням си, когато не знаех накъде отивам, накъде съм се насочила. Нямах представа какво ме чака. Нямах идея, че имам опции. Един от онези дни, които ми го припомнят. Ние създаваме собствената си реалност. И това, което ме зарежда още … Continued
2019 е все по-близо.Как беше 2018 за вас? Смяхте ли се много? Създадохте ли нови духовни връзки? Опитахте ли нови храни? Видяхте ли нови места? Влюбихте ли се? В себе си?И понеже сме към края на 2018, седя в благодарност. … Continued
Истината е, че не сме научени да забелязваме как се чувстват телата ни. От деца сме учени да отхвърляме телата си. Стига мърда на стола. Спри да си движиш устните. Сложи си краката долу. Стой там. Не тичай. После като … Continued
…и един ден се събуждаш и в теб живее цяла нова гора и не можеш да спреш да пееш и всичко има смисъл. Красотата е тук, навсякъде, чакаща да я видим. Но ако се съсредоточаваме върху красотата, която не ни … Continued