Eдин от тези дни

posted in: Мотивация | 0

Имах един от тези дни, в които позволих на старите глупости да се преструват на нови и някак си забравих за силата, която нося в себе си, за миг.
Разбирам, че това е живота. Разбирам, че това е част от играта. Има неща, върху които трябва да работим. Тези разхвърляните. В средата. Където старите духове се промъкват и си като: “Господи, не днес, имам неща за вършене”. Но те не слушат и влизат с куфарите и Кабернето, и започват да се разопаковат и да те съблазняват. И се оглеждаш и им показваш, колко много са се променили вкусовете ти, живота ти. Сега харесваш простичките неща. И им казваш: „Хей вашите снимки вече не са тук, бяха заменени с канела и мента и любопитство..“ Но призраците само се засмиват и сядат и протягат крака на новия ти килим. Разбирам, че това е живота. Изучаването на думата „не“. Сбогуването с обичайните навици да си мил, слаб, недостоен. А призраците вземат краката ти и започват да ги да целуват пръст по пръст, а на теб ти е смешно от гъдела и сякаш половината от тялото ти е отишла някъде другаде. За минута оставяш забавното чувство да те обземе. И след това се отърсваш.
И дишаш. И си спомняш, че си човек. И че е човешко да позволиш призраците да ти напомнят кой си бил преди. Но Вселената вътре в теб е тази, която те измъква оттам. И ти напомня кой си сега.
Имах един от онези дни, в които старите глупости искаха да станат нови. Поразходих се, изядох една супа, подишах чист въздух и после си спомних коя съм.

Love, Юлия

 

Ако темите за жените и хармонията ти е интересна, близка, каня те – Стани част от затворената група Woman Vibe – Живей.Твори. Повтори – във Facebook ТУК

*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.