La Stravaganza

posted in: Life Thoughts | 0

Ето ме и мен. Във Венеция. В Италия. Наистина. Турист в къща в една от най-красивите и спокойни части на града до църквата Санта Мария Дел Кроче. В апартамент на последния етаж, с огромна тераса на покрива, откъдето можеш да видиш Сан Марко и Гранд Канал. Тотално се влюбих в това мястото. В цветовете, морската храна, виното, стъклото, спокойствието на тази скрита скъпоценност. Истински щастливо място. Градът на Антонио Вивалди, град на артистите, град на любовта.  

Искаше ми се този миг да не свършва, да го овековеча завинаги в спомените си. Не ми беше за първи път. И преди съм идвала, цели два пъти, но само за по ден. С тази визита го усетих, като свой дом, цели пет дни. Бързо свикваш тук. С хората, въздуха, ароматите, колорита и същото време елегантността и царствеността. Сякаш са се прегърнали двете крайности в едно – простота и пищност.

Извадих апарата и не спрях да снимам. Гондолиерите, ресторантите, улиците, тълпите от туристи, светлините, нощната мъгла, зимното сутрешното слънце, полилеите, безбройните малки магазинчета. Разходките са безкрайни, Дворецът на Доджите,  музея Корер, музея Пеги Гугенхайм, Сан Маурицио (някога църква, днес неокласически  музей за класическата музика на Венеция от Бароково време), Мурано…. Безкрай.

Love, Юлия Атанасова

Photo credit: Юлия Атанасова, личен архив.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.