Практикувам да живея „по-бавно“ тази година. По-бавно да стигам навсякъде – решенията, обвързванията, да „пристигна“ там, където се опитвам да бъда толкова дълго време.
Ритъмът ми е в галоп от доста дълго време и забавянето на „постигни го сега сега сега“ ми идва леко объркващо. А тишината … дезориентираща. Това, което мислех, че е север се оказа, че е юг и което мислех, че има огромно значение, просто няма никакъв смисъл.Забавянето на темпа може да бъде ужасяващо. Силно го препоръчвам.
Работата ми (тук можем да говорим за работохолизъм) е като каране с бясна скорост на скейтборд върху тъмните сенки на собственото ми Аз: страховете, раните и треперещата ми себеоценка. Смея да кажа, че съм се трудила доста упорито в бизнеса, за да заобикалям човешкото в себе си. Което виждам, че е универсално явление в днешно време.
Но съм тук, за да засвидетелствам друго:
Когато срещнем човешкото в себе си, постигаме съвършенството което вечно търсим. В течението има толкова много свобода.Широки сме. И трябва да забавим темпа, за да срещнем тази си цялост. Да дишаме пълно, за да се докоснем до истинската си сила – да се почувстваме като истинско творение… и леки. Мнозина от нас са без дъх, сякаш се мъчат постоянно да докажат стойността си. А това не е творческо – наказание е.
„Просто забавете нещата и ще стане по-красиво.“ – Дейвид Линч
Извън пристрастяването към скоростта, оставаме сами със собствените си глупости на бавен ход – което никак не е лесно. Това е нашата изгаряща Светлина. Сами със счупеното си, но толкова по-ефективно сърце. Това са нашите минало и желания в едно със силата на настоящето. Сами с нашата увеличаваща се смелост , подлагаща на съмнение всяка невярна истина, в която някога сме повярвали.
По-бавно е смелост. По-бавно е свобода. По-бавно е Вяра. По-бавно е дошъл съм да откривам. По-бавно е Любов.
По-бавно не пречупва духа ни, но разрушава зависимостите ни.
По-бавно не ограбва изпълняването на дълбоките ни желания, но ни помага да сме там – наистина да сме там – и да можем да ги видим точно пред себе си.Бавно,
Love, Юлия
*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.
Leave a Reply