Времето за игра е форма на изкуство

posted in: Life Thoughts | 0

Като майки жените отдаваме цялата си креативност на майчинството и си оставяме много малко време и енергия за други творчески начинания.  Понякога дори забравяме за креативността си, защото тя често се маскира като задължение или ежедневна задача. А е хубаво да помним, че като майки това е нашата супер сила: ние внасяме креативността си във всичко, което правим, и ритуалите се крият в ежедневните ни рутини. Децата са най-добрите ни учители, що се отнася до  ритуалите –  с начина, по който подреждат играчките си, с начина, по който поставят малките си ръце върху сърцата ни, песните които пеят…

Нещото, което много често забелязвам е  неистовия ни стремеж да  подсигурим мир, любов, радост и просветление за бебета и децата ни. Искаме да ги храним с най-добрата храна, решени сме да купим най-добрите продукти за тях, най-добрите памперси, най-добрите колички. Всяка покупка трябва да бъде в съответствие с тяхното най-добро благо, като по този начин създаваме един съвършен свят (поне това си казваме; това ни казват и  много външни източници).

В тази битка за съвършенство обаче рискуваме да загубим себе си. Изгубвайки себе си, впоследствие рискуваме да загубим връзка с децата си. Вместо да седим на пода с тях, играейки, ние се изтощаваме между задълженията и поръчките, доставките и телефонни разговори, посветени на великата схема как да направим света по-добро място.

Време е за почивка. Не е редно да жертваме святостта на майчинството за стремежа към съвършенство.

Къде е балансът? Как да има повече игри и хубави ритуали в ежедневието ни? Не е ли играта, която най-добре възпитава нашите деца (и самите нас)? Не е ли играта, която ни свързва най-истински с тях?

В играта преподаваме (и учим) езика на любовта; тук ставаме близки с мечтите на нашите деца, техните истории, тяхното въображение. По време на игра създаваме доверие и чрез доверието изграждаме основите на най-чистата  комуникация между родител и дете.

Веднъж една майка ми каза, че времето за игра е форма на изкуство. Времето за смяна на костюмите. Времето да напуснем кораба, да оставим кухнята мръсна и прането в коша. Времето да си простим за разхвърляната къща и да я разхвърляме още повече.

В това се крие най-свешения ритуал. И само в тази среда сме способни да създадем своя шедьовър.

XX Юлия

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.