Думите могат да разболеят.
Да натъжат.
Думите могат да запалят.
Осенят.
Напрегнат.
Да откажат.
Да благославят.
Да защитят.
Да стимулират.
Да излекуват.
Амбицията не винаги е добър спътник. И понякога е склонна да ме спре. Нищо не става веднага, отраз. Но колкото и добре да го знам, нетърпението понякога ме подвежда. Мога да се откажа. А точно сега много важно е да я пусна и да общувам.
Да общувам. Със себе си.С желанията си. Да си задавам въпроси, кое ме спира, кое ме мотивира, готова ли съм желанието ми да стане реалност. Да застана отстрани и да го гледам оттам. Да го виждам ясно.
Общуването оправя всяка ситуация между хора, същото е и с желанията.
Как говоря в този миг за желанието си, за себе си, за живота си – разочарована, негативна? Тук е шансът ми, да не ги отблъсквам с думи и мисли. Те са по-силни отколкото си мислим.
Думите създават светове, защото Вселената винаги чува.
Използвай звуковата мощност, за да създадеш това, което наистина искаш.
Leave a Reply