Защо е хубаво да наблюдаваме ли? Само така отличаваме щастието от радостта.
Ценно е, защото когато ни е трудно, логиката ни може да ни подсказва да поставим ограничения, разлика между тъжно и лошо, усилие и наслада, подкрепа и ограничение, между светло и тъмно.
А съзнанието не е нито разделяне нито приравняване.
То е и двете.
То е капацитетът ни да се разширяваме и в двете. В нашата радост във всички ситуации.
Агата Кристи е казала: „Обичам да живея. Понякога съм толкова нещастна и изпълнена с тъга, и точно чрез нея знам със сигурност, че само да си жив е огромно нещо.“
Затова и щастието е като набъбващите мехурчета – моментно и силно, но отминаващо. А радостта винаги е тук.
Щастието може да ни издигне за няколко секунди в небето, или да ни понесе на крилата си дори за седмици.
Радостта е същината на нашата душа. И защото душата ни е вечна и радостта ни е вечна.
И може и да страдаме с цялото си сърце и все пак да я усещаме – радостта дълбоко в нас. Съзнавайки, че тя е там и в неблагоприятните моменти, я усещаме как ни чака търпеливо да се завърнем. И в това е най-големия комфорт на живота.
Може да сме изморени, изоставени, обидени, наранени… и отново да усещаме радостта – истината на нашето съществуване.
Когато постигнем това съзнателно ниво, умът ни се обърква. Мисли си, че това е ада, края, най-лошото нещо, което му се е случвало, че губи битката си, контрола …иска да ни върне нещастието, смята се за предаден.
Но точно тогава ние се разширяваме – в момента, в който видим радостта зад агонията.
Всички преживявания ни връщат там – навътре към нас, където откриваме радостта от това да сме живи. Затова радостта е космическото явление за всеки човек. Радостта от това да сме тук, свързани, дишащи, боготворени, отворени, имащи това, което е било, което е и което ще бъде.
Радостта ни е част от нашата реалност.
А щастието. Просто да му се наслаждаваме, когато дойде.
Радостта е любовта, която присъства независимо от всичко.
ХХ Юлия Атанасова
Leave a Reply