За разхвърляните възглавници

posted in: Life Thoughts | 0

Има моменти, при които хаосът е по-добър и полезен и от най-съвършения ред. Дори и леглото да не е оправено, пак може да излъчва топлата гостоприемност за почивка. Именно разхвърляните чаршафи будят това привличане най-силно.

Като неудобните разговори, които обикновено си подхвърляме с възглавници и искаме по-бързо да избегнем. Да му сложим една шапка за да го скрием, ако може този човек, който така ни е подразнил.  Или да се заврем в собствената си  калъфка.

Затова и колкото и перфектно да е подредена спалнята, никога не знаем къде се е скрило скъсаното. И замерянето с възглавници разкрива несъвършенствата, размества правите ръбове, събужда смелостта ни …..и да общуваме.

А после след умората идва отпускането, сгушването.

Хубаво е да си говорим, да. За всичко, за което смятаме, че не трябва да споделяме. Да  казваме как се чувстваме, кое е зле или добре за нас, каква болка изпитваме… това  не ни прави слаби, а по-отдадени и прощаващи.

Страхът има бързи крака, но сърцето има необятни възможности за приемане. Да, хаосът събужда ветровете в нас, но  и пали топлия огън на мира и любовта.

Love,

Юлия Атанасова

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.