Защо е хубаво да наблюдаваме и отличим щастието от радостта?
Ценно е, защото когато ни е трудно, логиката ни може да ни подсказва да поставим ограничения – разлика между тъжно и лошо, усилие и наслада, подкрепа и съпротива, между светло и тъмно.
А съзнанието не е нито разделяне нито приравняване.
То е и двете.
То е капацитетът ни да се разширяваме и в двете – и в нашата радост във всички ситуации.
Агата Кристи е казала: „Обичам да живея. Понякога съм толкова нещастна и изпълнена с тъга, и точно чрез нея знам със сигурност, че само да си жив е огромно нещо.“
Затова и щастието е като набъбващите мехурчета – моментно и силно, но отминаващо. А радостта винаги я има.
Затова щастието може да ни издигне за няколко секунди в небето, или да ни понесе на крилата си дори за седмици. А радостта е същината на нашата душа.
И защото душата ни е вечна и радостта ни е вечна.
Можем и да страдаме с цялото си сърце и все пак да я усещаме – радостта дълбоко в нас. Съзнаващи, че тя е там и в неблагоприятните моменти, чакакаща ни търпеливо да се завърнем. В това е най-големия комфорт на живота.
Можем да сме изморени, изоставени, обидени, наранени… и отново да усещаме радостта – истината на нашето съществуване.
Когато постигнем това съзнателно ниво, умът ни се обърква. Мисли си, че е дошъл ада, края, най-лошото нещо, което му се е случвало, че губи битката си, контрола …иска да ни върне нещастието, смята се за предаден.
Но не е така, защото точно там се разширяваме – в момента, когато забележим радостта зад агонията.
Всички преживявания ни връщат там – навътре към нас, където откриваме радостта от това да сме живи. Затова тя е космическото явление за всеки човек. Радостта от това да сме тук, свързани, дишащи, боготворени, отворени, имащи това, което е било, което е и което ще бъде.
Радостта е част от нашата реалност – любовта, която присъства независимо от всичко.
Докато щастието – просто да му се наслаждаваме… когато дойде.
Love, Юлия
Leave a Reply