Какво е интимността?
Състояние, близост, топлина, нещо много лично. И в същото време носи много дълбоко значение.
Когато чуем думата интимност, обикновено първо си представяме романтиката и близостта в двойката – тази вървяща ръка за ръка, гледаща се влюбено в очите, при която всичко е наред.
Със сигурност не съм само аз тази, която си е мислела, че интимност съществува единствено в моментите на желание и страст.
Нормално е, това знание ни е привнесено от книгите, филмите, където се създават романтичните идеали, на които се възхищаваме.
След което, като порастнем ни става още по-трудно да приемем реалността, такава каквато е.
Защото сме повярвали повече в илюзията извън нас, отколкото в собствената си мечта.
Затова идват и болката и разочароанията – научени сме да търсим интимността навън.
И докато се оглеждаме вманиачени в целта, се опитваме да запълним празнината с нови придобивки – постижения, любовни връзки, луксозни предмети, къщи, коли…. и ставаме още по-големи жертви, този път вече и на материята, давайки й дистанционното да ни управлява.
Но колкото и да пълним, там нещо все стои и се чувства гладно.
Това е нашият колективен глад за интимност със себе си.
Това е, от което всички имаме нужда – да опознаем истинската страна на интимността и собствения си живот.
-Да, аз желая да съм интимна с всички аспекти от живота ми. Не само с вълнуващите мигове, които блестят като перли, но и с тези не чак толкова красивите, в които съм била на колене и с пълни със сълзи очи.
-Искам да съм истински интимна със себе си, така че да знам какво точно се случва във всеки един момент.
-Да познавам собствените си нужди.
-Да съм свързана със себе си.
-Искам да съм истински интимна с партньора ми, не само заради това, което очаквам от него, а заради това, което е той днес.
-Интимността виждам и в начина, по който приемам моята майка днес, не само като жената която ме е отгледала, но и като невероятната жена, в която е прерастнала и която е сега.
Всички се меним и сме различни – тогава и днес.
Аз съм различна днес и искам да познавам тази своя промяна.
Тази интимност изисква много смелост, усилие и внимание. Да свалим маските, които обикновено си слагаме и да погледнем себе си, такива каквито сме – истински и уязвими. Понякога дори се налага да пуснем някои много интимни приятелства заради собствената си интимност. Да, трудно е, но се нуждаем и от това. Интимността е красива, но на моменти е и доста сложна.
Затова избирам простичките и красивите неща в живота и не се страхувам от сложните разговори. И те са необходими, понякога, както и пускането. В това се крие несъвършенството на нашето пътуване. Да сме гъвкави. И, разбира се, има случаи, когато оставам сама и плача. Сълзи не само от момента, който ги е предизвикал, но и от натрупания стрес. И тогава винаги някой се приближава към мен и ми казва „Спокойно всичко е наред!“
Колкото и да опитваме да се скрием в такива моменти от хората в живота ни, толкова понякога това не е възможно, заради създадената инимност помежду ни. Заради това, че сме открити към най-близките ни и в радостта и в болката си, и в блясъка и в тъмнината.
И точно заради тази възможност на споделена инитмност: Всичко е наред и ще бъде наред!
Love,
Юлия Атанасова
*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.
Leave a Reply